Историята на еклерите и на сладкишите с парено тесто е сравнително млада за разлика от редица деликатеси, чиято история може да се проследи столетия назад.
За откривател или изобретател на еклерите се смята италианецът Пантерели, готвач на Катерина Медичи, който ги нарекъл на свое име. А за рождена дата на този френски десерт се смята 1540 г.
През 1533 г. Катерина, която била на 14 години, дошла от Италия, за да се омъжи за бъдещия френски крал Анри II. Нейната свита се състояла от огромен брой слуги, придворни и готвачи. Точно нейните готвачи се заели с префасонирането на френската кухня по италиански образец.
Не е ясно дали наистина Пантерели е изобретил рецептата за еклери на френска земя или я е донесъл от родината си, но вкусният десерт, който се оформял като малки топки, дълго време се наричал пантерелки.
Постепенно той станал любим сладкиш на французите. Бил приготвян с различен пълнеж - сладък или солен. На французите единствено не пасвало италианското звучене на името на десерта и скоро след смъртта на Пантерели той бил прекръстен на попленки.
Кръглите попленки дълго време били популярни през Средновековието не само заради вкуса си, но и заради това, че давали повод за забавления и шегички. Готвачите се забавлявали, като ги слепвали по две, и така те напомняли на женски форми, което предизвиквало нескрити усмивки сред посетителите на аристократичните салони.
Името на сладкиша от парено тесто бил променен отново през 18 век от известния сладкар Авис, който подобрил рецептата. Той кръстил малките топчици шу (зелка), защото му наподобявали на малки кръгли зелки. Това име и досега се използва в интернационалния език на готварската гилдия като название на парено тесто, от което се приготвят еклерите, профитеролите, тулумбичките и т.н.
В началото на 19 век създателят на френската кухня в днешния ѝ вид - прочутият кулинар Антоан Карем, доусъвършенствал рецептата и създал класическото парено тесто, което се използва и в днешни дни.
Това тесто е в основата на много сладкиши.
Когато се шприцова във формата на кръгче, се получава Пари Брест, кръстен на известната колоездачна обиколка.
Крокенбуш пък е приготвян за сватбени тържества и представлява сглобен конус от профитероли, слепени с карамел.
Профитеролите с пълнеж от яйчен крем пък се наричат, релижиьоз (монахинки). За тяхното създаване съществува интересна легенда. Монахините от манастирите Алзасиен и Мармутие приготвяли блюдата за официална гощавка.
Ненадейно от вътрешностите на някоя от сестрите се издал непочтителен звук, в резултат на което всички монахини прихнали да се смеят. В този момент от ръката на една от тях се стекла капка тесто и паднала в тигана със сгорещена мазнина.
То бързо се издуло и когато разрязали изпърженото тесто, то се оказало кухо отвътре. Така дошло и името на сладките монахинки.
Коментари