Аспартамът за първи път е разработен от GD Searle и сътрудници през 1965 година, а през 1974 година получава одобрение като хранителна добавка. И захарта, и аспартамът съдържат по 4 калории на един грам продукт, като последителят е 180 пъти по-сладък от захарта, което го прави предпочитана добавка. Освен това се оказва, че е нужно по-малко количество, за да се добие необходимата сладост и така той става по–малко калоричен.
Тази хранителна добавка е направена от две аминокиселини – фенилаланин и аспарагинова киселина, както и от алкохол и метанол. И в резултат опасностите от консумацията на аспартам се дължат именно на тези съставки и тяхното отрицателно влияние върху организма.
Истина е, че приемът в ниски дози не е толкова вреден, особено стане ли въпрос за наличните киселини, които обичайно се съдържат в нашата диета. Както повишеният прием на вода може да навреди на човек, така и прекомерната консумацията на всички други храни и напитки могат да го направят.
Аспарагиновата киселина е една от многото, които участват в процеса на производство на протеини, така необходими за правилното съществуване на човешкия организъм. Освен това подпомага функцията на черния дроб, отстранявайки амоняка.
Друга полза от наличието на тази киселина в нашата диета е ангажираността ѝ в производството на антитела в поддържането на мощна имунна защита. Аспарагиновата киселина се открива в състава на аспержи, авокадо, захарно цвекло, колбаси. Прекомерният ѝ прием довежда до поява на различни заболявания, заради което е важно храната да е разнообразна.
Фенилаланинът в аспартама е съединение, което 1 на 10 000 души нямат способността да преработват, като заболяването се нарича фенилкетонурия.
Метанолът също се открива обичайно в някои напитки като вино, уиски и бира. От поглъщането му се стига до производството на формалдехид и мравчена киселина, като при повишени нива на първия са налице анормални нива на протеини, и то такива, които не функционират правилно.
Мравчената киселина при високи нива нарушава метаболитните процеси в клетките и може да доведе до смъртта им. Освен това може да засегне и зрителния нерв и да причини ослепяване.
Според много проучвания в умерени дози аспартамът е безопасен за здравето на човека, имайки се предвид, че отделните му компоненти се съдържат натурално в много продукти.
В проучване от 10 Декември 2013 година се посочва, че той не причинява злокачествени заболявания у хората, които го консумират, и не довежда до проблеми по време на бременността. Други групи от изследователи оспорват доклада, уповавайки се на факта, че в него не са включени извадки за негативните страни на продукта.
Според невролога Ръсел Блейлок в аспартама се съдържат токсини, които увреждат плода по време на неговото вътреутробно развитие, както и майката. Могат да се наблюдават вродени дефекти в някои области на мозъка, участващи в самоконтрола и обучението.
В своето изявление Д-р Блейлок споменава и факта, че след 1981 година са постъпили много жалби от употребата на този подсладител. Най-общите и най-честите документирани симптоми включват главоболие (мигрена), замайване, неясен говор, бучене в ушите, гадене и сковаване на тялото. Налице са още много друго, но с по-рядка проява.
Накрая е важно да се внимава и да се приемат безопасни дози от този подсладител, като се счита, че за да са налице нежелани ефекти, е нужна няколкогодишна диета с безалкохолни напитки.
Коментари