Папаята, често и погрешно сочена като "дърво", всъщност представлява голям храст, който достига размер от 1.8 до 3 м през първата година и 6 до 9 м височина в своята зрялост, чиито стебла са кухи, зелени или наситено лилави на цвят. Както стъблото, така и листата на папаята съдържат млечно бял латекс. Петолистните цветове на папаята са месести и с лек благоуханен аромат.
Обикновено плодът папая наподобява пъпеш, има овална, почти кръгла или продълговата форма, дълъг е от 15 до 50 см, а теглото му достига до 9 кг. Кората на папаята е восъчна, тънка, но доста жилава. Докато плодът е все още зелен и твърд, той съдържа голямо количество бял латекс. Когато узрее, кората става наситено жълта и дебела, вътрешността на плода става ароматна, жълто-оранжева на цвят, сочна и възсладка.
Въпреки, че точният район на произход на папаята не е известен, се вярва, че тя произхожда от тропическите части на Америка, а именно южно Мексико и Централна Америка. Известно е наличието на семена от папая в Панама и Доминиканската република преди 1525 г., които се разпространяват в цяла Южна и Централна Америка, южно Мексико, Бахамите и Бермудските острови около 1616 г.
Испанците пренасят семената от папая на Филипините през 1550 г., а от там те достигат и до Малака и Индия. Семената от папая са били изпратени от Индия до Неапол през 1626 г. Папаята става позната в почти всички тропически региони на Стария свят и Тихоокеанските острови. Този плод се пренася и до Флорида от Бахамските острови. Днес, основните търговски производители на папая са Хавай, тропическа Африка, Филипините, Индия, Цейлон и Австралия, а с по-малък мащаб производството са Южна Африка и Латинска Америка.
Състав на папаята
Папаята е източник на желязо и калций, добър източник на витамини А, В и К, както и отличен източник на витамин С. В папаята има 30% повече витамин С и 50% повече витамин К от портокала. Плодът е незаменим източник на витамин Е, лутеин и ликопен. Папаята съдържа фолиева и пантотенова киселина, калий и магнезий, голямо количество фибри. Любопитен факт е че папаята съдържа повече бета каротин от морковите.
100 гр. папая съдържат приблизително 25 калории, много малко протеини и мазнини.
Латексът, намиращ се в плодовете на неузрялата папая, съдържа следните ензими: папаин и химопапаин, като папаинът е два пъти по-мощен.
Избор и съхранение на папая
Най-често папаята се продава в суров или консервиран вид. За нейната зрелост може да се съди по кората й. Плодовете, които имат жълто-зеленикава кора, все още са зелени и в тях не се е появил типичния вкус на папаята. Розово-червената папая е добре узряла и трябва да се консумира ден или два след покупката, защото след това вече презрява.
Меката външна обвивка на плода е признак за загнили места и развалена папая, докато черните петна и набраздявания не са проблем за вкуса й.
Разрязаната папая се разваля сравнително бързо, затова ви препоръчваме да нарязвате само колкото ще консумирате. В необелено състояние плодът може да се запази до 2-3 седмици в тъмно и хладно помещение, но само при положение, че е набран още зелен. В хладилник може плодът може да се запази една седмица, поставен в плик с дупки.
Папая в кулинарията
Узрялата папая най-често се консумира прясна, белена, с отстранени семена и се поднася разрязана на половин или четвърт с лайм или лимони. Соковете и нектарите от папая могат да бъдат приготвени от белени или небелени плодове и се продават в бутилки, пресни или консервирани. Недостатъчно узрялата папая никога не се консумира сурова, тъй като има високо съдържание на латекс.
Младите листа на папаята могат да се консумират варени и се приготвят почти като спанак в някои райони. Листата на папаята са горчиви по принцип и поради това трябва да бъдат сварени, като водата се сменя, за да се елиминира голяма част от горчивината. Тези листа съдържат горчивите алкалоиди, карпаин и псевдокарпаин, които въздействат на сърцето и дишането като дигиталин, но се унищожават от топлината.
Варената папая влиза в състава на салати с месо и лимон, както и като гарнитура за риби и меса; печената папая отново се използва като гарнитура. Папаята се комбинира много добре с лимонена трева и лимони, зелени маслини и авокадо.
Ползи от папая
В Индия семената от папая понякога се използват като заместител на цели зърна черен пипер. Учените са идентифицирали 18 аминокиселини в семената на папаята.
Едно от най-известните приложения на папаина е в комерсиални продукти на пазара, които да правят месото по-крехко. Папаинът има и много други практически приложения. Той се използва, за избистряне на бира, също и за третиране на вълна и коприна преди боядисване и като добавка в гумената промишленост. Той също се използва като съставка в пасти за зъби, козметика и почистващи препарати, както и фармацевтични препарати.
Папаинът помага при за лечение на язви, разтваря мембрани при дифтерит, води до намаляване на отоци, повишена температура и помага за заздравяване на рани след операция.
Папаята има и антибиотично действие. Изследвания са разкрили, че екстракти от незряла и зряла папая, както и от нейните семена са активни срещу положителните бактерии. Силни дози са ефективни и срещу отрицателните бактерии. Папаята намалява риска от чернодробни заболявания.
Вреди от папаята
Папаята има силно алергично въздействие. Възможно е появяване на дразнене на кожата, поради действието на латекса, който се съдържа в прясната папая или при консумация на недостатъчно сготвено месо, което е обработено с папаин.
Също така прашецът от цветовете на папаятапредизвиква тежки респираторни реакции при чувствителни хора. След това тези хора реагират на контакт с която и да е част на растението папая, а също така и при консумация на зряла папая или храна, съдържаща папая, както и месо, обработено с папаин.
Вижте също за какво е полезен сока от папая.
Коментари