Кианти (Chianti) представлява червено сухо вино, което се произвежда в легендарната област Тоскана (Италия). Кианти е едно от най-старите вина, което се произвежда от поне 700 години. Името обобщава група червени вина, сред които се различават 7000 разновидности.
В кианти доминира сортът санджовезе, който е допълнено от наситеното с цвят канайоло и други сортове. Върху бутилката кианти стои етикет с черен петел, който символизира автентичността на виното.
Кианти е едно от най-италианските вина, а зад неговата известност стоят невероятният му вкус, годините опит в производството му и, не на по-последно място, фактът, че се произвежда в една от най-красивите области в Италия.
Седемте зони, които могат да произвеждат кианти, са определени още през 1932 година от специална комисия. Това са:
-Кианти Монталбано;
- Кианти Класико;
- Кианти Руфини.
Останалите четири са хълмовете на невероятните тоскански градове Сиена, Пиза, Арецо и Флоренция.
През 1967 година се създава класификацията DOCG (Denominazione di Origine Controllata e Garantita) и кианти става част от нея именно със специфичните видове Colli Fiorentini, Classico, , Colli Senesi, Colline Pisane, Colli Aretini, Rufina, Montalbano и Montespertoli. Всяко едно от тези вина е направено в една от горепосочените зони и е регулирано по различен начин. Кианти Класико е по-строго регламентирано от останалите видове.
История на Кианти
Несъмнено кианти е едно от най-ценените и популярни италиански вина в целия свят, но историята му е непозната дори за самите жители на Италия. Първият път, когато се споменава за кианти е през далечната 1300 година, но тогава то се описва като бяло вино с невисоко качество. Около 30 години по-късно за кианти вече се пише като за червено и доста ценено вино.
Едва през 1800 година барон Бетино Риказоли подробно описва пропорциите на различните видове грозде, които са използвани за направата на невероятното вино.
Основаната на кианти се поставя от гроздето санджовезе, като към него се прибавят в малки количества Малвазия неера и Канайоло. Двата добавъчни вида грозде омекотяват вкусовите характеристики на иначе по-специфичното санджовезе и подобряват цвета на виното.
В своята рецепта барон Риказоли добавя, че ако човек се стреми да постигне по-леко вино, то трябва да се добавят смесица от вината Требиано Тоскано и Малвазия Бианка. С прибавянето на тези бели вина, което се е извършвало в миналото, кианти се превръща в едно недобро розово вино.
Традицията за купажирането на малка пропорция бели сортове датира от 19 век, като за нейн основоположник се смята именно барона. Основната цел на това е омекотяването на иначе твърде агресивните танини.
Заради приличната си цена обаче кианти е продължавало да бъде много търсено, но не и сред познавачите на вино. Впоследствие към санджовезе се прибавят мерло, сира и каберне совиньон, за да се подобрят вкусовите качества на виното. Резултатът от всичките тези подобрения през годините е един – и до ден днешен повечето италианци не знаят какво точно представлява киантито.
Характеристики на Кианти
Според съвременните правила за производство на кианти, това невероятно червено вино се прави от минимум 80 % санджовезе, а останалите 20% се разпределят по избор от други сортове грозде. Това означава, че ако човек си купи няколко бутилки кианти от различни производители, то той може да опита и толкова различни видове вино.
Вината с контролиран и гарантиран произход от кианти трябва да отговарят на няколко основни изисквания. Това са:
- интензивен леко танинов привкус;
- ярък рубинов цвят;
- деликатен аромат със свежи нюанси на виолетки.
Разнообразието от вина кианти е наистина голямо и ориентирането може да бъде наистина трудно. Вина, които са етикетирани като Chinati, са обикновени трапезни вина, които нямат особени претенции за качество. Те са подходящи за най-бърза консумация и са на приемливи цени. Най-добрите вина кианти са Кианти Класико и Кианти Руфина. Това са и двата подрайона в Кианти, от които за момента идва най-качественото вино от този вид.
Поднасяне на Кианти
Според сомелиерите невероятните качества на виното кианти си проличават, когато то се съчетава с храни с по-висока киселинност, както и с месни ястия с плътни сосове.
Кианти може да се пие както докато е младо, така и като остарее. Младото кианти се съчетава перфектно с печено месо, а по-плътното и комплексно отлежало кианти е невероятно с дивеч и сирена.
По-младото кианти е добра компания на спагети Маринара или с друг червен сос, пилешки шницели, сандвичи с месо, пица. Подходящи са пица маргарита, колбаси, сирена като пармезан и пекорино. Салата Цезар, поднесена с младо кианти, е истинска наслада за сетивата.
По-отлежалите видове се комибиранит с паста Примавера, пиле на грил, патладжан на грил, телешки котлети. Кианти класико показва много по-елегантни и сложни нюанси на изсушени билки и кожа. Подхожда си с ризото с гъби или пиле, гарнирано с лек сметанов сос с гъби и гарнитура от задушени броколи.
Кианти класико разгръща своя невероятен вкус с обикновено ястие като печени пържоли с чубрица и картофено пюре. Риба на скара, паста Болонезе също са подходящи.
Кианти Класико Резерва е един от най-добрите представители на това вино и на италианските вина като цяло. Затова съвсем не е чудно, че то си подхожда най-добре с класичека италианска храна. Фетучини с доматен сос, сочен бифтек, равиоли с гъби, печени меса, ястия с диво прасе, лазаня, печено агнешко стават още по-неустоими с чаша Кианти Резерва.
Коментари