Гъмза представлява популярен сорт грозде, който е познат на българските лозари от много години. Той се стопанисва най-вече в северните предели на страната. Освен у нас обаче се отглежда още в съседните ни Сърбия, Румъния и Турция, а също и в Унгария, Словакия, Франция, Молдова и Австралия. Сортът е наричан още Скадарка, Кадарка, Гимза, Кадарка модра, Кадарка черна, Черна гица, Мекиш и др.
Гъмза се отличава с тъмнозелени, петделни листа, покрити с мъх. Те имат едри изпъкнали зъби и къси дръжки. През есенните месеци се обагрят в червено. Гроздът при този вид е със средна големина, имащ формата на конус. При някои видове напомня повече на цилиндър. Зърната са заоблени, нито прекалено едри, нито твърде дребни. Месестата част е сочна. Тя се характеризира със свеж вкус и приятно ухание. Месото е покрито от недебела ципа, обагрена в тъмносиньо и имаща налеп. От гроздето се приготвят червени трапезни и десертни вина.
Гъмзата е сред сортовете, които не могат да се отглеждат къде да е, тъй като при него съществуват някои специфики. Така например този сорт предпочита проветриви места, като за предпочитане са хълмове. Те трябва да притежават почви, богати на хранителни вещества. Стойността на температурата също е от значение. Въпреки че не е особено топлолюбив сорт, при рязко спадане на градусите, е възможно да не понесе промените и да измръзне. Ако се отглежда при подходящи условия, Гъмза се характеризира с висок добив и раждаемост.
Причислява се към винените сортове, които зреят късно. Гроздето става готово за бране през втората половина на месец септември. Иначе този сорт е податлив на плесен. Тъй като плодът е обвит от тънка ципа, той може да бъде нападнат от плесента botrytis cinerea. Ако пък есента се окаже прекалено дъждовна, плесента кара зърната да изпадат. При Гъмза от голямо значение е резитбата. Експертите съветват тя да бъде ниска, защото по този начин най-успешно може да се повлияе добивът.
История на Гъмза
Съществуват различни предания за произхода на сорта Гъмза. Според едно от тях, когато синовете на хан Кубрат се разпръснали на Балканския полуостров, всеки от тях притежавал пръчка от древна лоза. Виното от това растение се пиело преди битка, защото зареждало войните със сила и смелост. Когато българите се заселили по днешните земи, те засели много от тази култура.
Но скоро населението започнало често да пие от виното от тази лоза и това довело до много проблеми сред местните. Ето защо, щом хан Крум поел властта, той заповядал изкореняването на всички лозя, едничката идея да въдвори ред сред опиянените си поданици. Една нощ обаче се случило нещо, което променило намеренията на владетеля. По традиция около двореца обикалял лъв, който пазел покоите на хана.
Освен него имало и патрулиращи войни. Много често ставало, така че ако някои от тях бъде пресрещнат от лъва, той да бъде убит. Когато на смяна встъпил един млад мъж, той бил пресрещнат от лъва. Неочаквано обаче младежът надделял над хищника и животното се оказало на проснато на земята. Ханът бил силно заинтригуван от станалото и попитал воина как е постигнал тази сила.
След дълго увъртане младежът споделил, че неговото семейство не е изкоренило свещената лоза и преди смяната си, е пил от вино, добито от нея. Този разказ накарал хана да се замисли и да отмени заповедта си. Той заповядал насажденията с лозата да бъдат възстановени и я нарекъл Гъмза, на своята дъщеря.
Характеристика на Гъмза
Както вече споменахме, от сорта Гъмза се получават червени трапезни и десертни вина, които се характеризират в плътен вкус и са много пивки. При правилно отглеждане на лозовите насаждения се добива вино с плътен червен цвят, богато на танини. Ако реколтата не е била добра, съответно и качеството на произведеното вино ще е под въпрос.
Ароматът на виното варира при различните производители, тъй като се добавят разнообразни аромати. Така например може да се включи аромат на горски плодове (боровинка, малина), шоколад, канела и др. Идеята е финалното ухание на виното да е плътно, балансирано, но и грабващо потребителя.
Поднасяне на Гъмза
Гроздовият еликсир се поднася охладен (между 10 и 15 °C). Сервира се в добре познатите чаши за вино със столче, които позволяват да се разкрият както вкусовите характеристики на виното, така и особеностите на цвета му. Чашите се пълнят само до половината, а напитката се отпива бавно. По този начин ще имате възможност да усетите пълноценно всички характеристики на виното и най-вече да им се насладите. Истинските ценители на гроздовите еликсири никога не бързат, когато им се наслаждават.
Виното от Гъмза има вариращ вкус, което го прави непретенциозно спрямо храните, явяващи се добавки. Общо взето от вас зависи с какво ще го комбинирате. Все пак гастрономите са на мнение, че обезсолените меки сирена вършат чудесна работа в случая.
Препоръчват се още ястията от морски дарове, телешко и пилешко месо. Опитайте да комбинирате Гъмза с:
- Пилешко руло;
- Свинско филе с гъби;
Коментари