Хибридната житна култура тритикале става все по-разпространена в последните години. Това не е случайно. От растението, получено от смесване на пшеница и ръж, се добива повече от тон на декар, дори и при лоши климатични условия през годината.
Учените не се славят с голямо въображение и точно затова името на тази култура е образувано от латинските имена на пшеница и ръж. Тяхното постижение е в друга насока.
Тритикалето съчетава високия продуктивен потенциал и добри качества за хлебопроизводство на пшеницата с понижените изисквания към почвите и пластичност към климатични условия и плевели на ръжта.
За да се получи това растение, пшеницата се опрашва с прашец от ръж. Новото растение обаче е стерилно и за да се развъди, се обработва с алкалоида колхицин. Получените хибриди с твърда пшеница са хексаплоидни, а с мека пшеница — оксаплоидни.
Растителният мутант възпроизвежда характеристиките на ръжта и пшеницата. В селското стопанство обаче се ползват кръстоски между изравнени линии и сортове тритикале.
Историята на тритикалето започва още в XIX век в Шотландия. Тогава са правени първите опити за създаване на новата житна култура.
Постепенно растението започва да се отглежда в цяла Шотландия и обширни части на Южна Скандинавия. До края на ХХ век обаче културата не е популярна и не се разпространява в останалите части на света.
Постепенно и други държави виждат полезните качества на културата. Към момента тритикале се отглежда почти навсякъде. Използва се основно за храна на животни. Все по-често обаче хлебната култура се прилага и в производство на диетични храни.
В световен мащаб най-големите производители на тритикале са Полша, Германия, Франция, Беларус, Китай, Австралия, Унгария и Чехия. Годишно от културата се произвеждат около 400 млн. тона зърно.
Зърното на тритикалето съдържа ценни протеини и аминокиселини, които се усвояват по-добре от организма и са по-лесносмилаеми, отколкото пшеничния протеин. Може би най-полезното му качество обаче е, че от тази култура могат да се произвежда хляб за диабетици и затлъстели хора.
Коментари