Тритикале представлява изкуствено създадена от човека житна култура чрез кръстосване на пшеница и ръж. В исторически план първи е извършил кръстосването английският ботаник Уилсън през 1875 година, но получените от него растения се оказали стерилни. За първи път фертилни растения са получени от немския селекционер Rimpau през 1888 г.
Съвременните сортове тритикале, сравнени с останалите зърнено-житни култури, се отличават с високи продуктивни възможности за добив на зърно. Едно от най-важните качества при отглеждането на културата е високата нейна устойчивост на болести, киселинност и засушаване. Освен това високата комплексна устойчивост на болести, неприятели и неблагоприятни условия правят тритикале подходяща за биологично отглеждане.
Въпреки това в България съществува недоверие към културата от страна на производителите поради недостатъчното ѝ познаване.
Зърното на тритикале се използва предимно за производството на концентриран фураж, но неговите хранителни характеристики не се изчерпват само с това.
При първичните растения тритикале зърното е било спаружено и в него се е съдържал повече протеин, отколкото в другите зърнени култури. При съвременните сортове, които се характеризират с неспаружено, а изпълнено зърно, съдържанието на протеин е близко до това на пшеницата, но с по-високо съдържание на аминокиселината лизин, която е основната лимитираща и незаменима аминокиселина, използвана за определяне на хранителната стойност на белтъците в зърното на житните култури.
Това високо съдържание на лизин прави тритикале източник на храна за животни с подобрена биологична стойност на протеина. Това прави растението ценна зърнено-фуражна култура, защото храната, която приемат животните, определя биологичната стойност на месото, което приемаме ние хората.
Освен това зелената маса от тритикале е по-ценна от тази на пшеницата и ръжта. Това е така, защото съдържа повече смилаем протеин, а приготвеното от нея брашно е с по-богато съдържание на каротиноиди и минерални вещества, които са важни за хранителния режим на животните.
Но хранителните качества на растението тритикале не се ограничават само до храна за животните. Макар че количеството на протеина в зърното на растението е високо, то съдържанието на глутен в него е по-малко, отколкото при пшеницата, и е с различно качество. Това прави възможно участието на тритикале в брашно като смес с пшеница.
При този вид смес от брашна се получава диетичен хляб с много добро качество. Освен това полученият хлаб с участието на тритикале притежава по-голям обем и по-високо лизиново съдържание, което е безценно, както и да го погледнем, а освен това се съдържат и по-малко въглехидрати в сравнение с хляба, приготвен от чисто пшенично брашно.
Това налага друг поглед върху тази зърнена култура и предполага да бъде променено отношението и разбирането ни за нея.
През последните години добивите и производството на тритикале в световен мащаб се увеличават, а най-голям производител към момента е Полша.
Коментари