Млякото е полезен хранителен продукт, богат на вода, въглехидрати, мазнини, белтъчини, витамини.
Самият храносмилателен процес на млякото започва от устната кухина, където под влияние на киселинността на слюнката започва разграждането. Оттам млечният продукт попада в хранопровода и стомаха.
Стомашните сокове продължават разграждането на храната и способстват убиването на попадналите живи бактерии. Оттам млякото попада в тънките черва, където става абсорбцията на отделните вещества, получени от разграденото мляко, а именно аминокиселини, протеини, мастни киселини. Останалите, ненужни съставки се изтласкват към дебелото черво и ректума, а течностите - към пикочния мехур.
Храносмилането на млякото и различните млечни продукти е процес, който при някои хора обаче е затруднен, предизвиквайки стомашно-чревен дискомфорт.
Това е така, защото някои хора проявяват лактозна непоносимост. Тя се изразява в това, че при тях липсва храносмилателният ензим лактаза, нужен на организма да разгражда лактозата (вид захар) в млякото и другите млечни продукти.
Лактазата е ключов ензим в усвояването на лактоза, който се произвежда в тънките черва. Ако обаче тялото не произвежда достатъчно от него, се стига до чувствителност на тялото към лактоза. Ако тя е в по-слаба степен и все пак е налице някакво минимално производство на лактаза в организма, резултатът от консумацията на мляко и млечни продукти довежда до образуването на газове, подуване на корема, спазми и диария.
Обикновено до 1-2 часа след приема на млечния хранителен продукт се появяват първите симптоми. Естествено е налице и генетична предразположеност, т.е. още с раждането си някои новородени са предразположени към проява на лактозна недостатъчност.
Генът, отговорен за производството на лактаза, се нарича LCT ген и се намира върху 21 хромозома. И съответно повредата на този ген може да доведе до лактозна недостатъчност.
Коментари