Млякото и млечните продукти са сред основните храни в менюто на човека от раждането до смъртта. Това е основна човешка храна от незапомнени времена.
Съществува обаче невъзможност да бъде приеман този хранителен продукт от някои хора и тогава говорим за лактозна непоносимост.
Какво представлява това състояние и как можем да се справим с него?
Лактоза и лактозна непоносимост
Лактозата е основната захар в млякото. Може да бъде открита само в него и продуктите му - сирене, кашкавал, извара. За да бъде усвоена, лактозата изисква наличие на ензим - лактаза. Лактазата се произвежда в тънките черва и разгражда лактозата от хранителните продукти до други 2 захари - глюкоза и галактоза. Те са лесно усвоими от чревния тракт.
Понякога организмът не произвежда лактаза в достатъчно количество и тогава говорим за лактозна непоносимост. Тя се изразява в неспособността на организма да усвои напълно лактозата поради недостиг на лактаза, произведена от тънките черва.
Тези неусвоени количества попадат в дебелото черво, там ферментират и се получават неприятни усещания - диария, болка, подуване и газове. Нещата са сложни, защото има припокриване на симптомите на лактозна непоносимост с тези на друго заболяване - синдром на раздразненото дебело черво, което има същата симптоматика. Още една причина обърква напълно представите - лактозната непоносимост може лесно да се сбърка и с алергията към млечни протеини.
При алергията към млечни протеини обаче има смущения в имунната система, причиняващи храносмилателни проблеми, но присъстват и дихателни и дерматологични проблеми - кашлица, кихане, уртикария, екземи.
Непоносимостта към лактоза не създава рискове от усложнения, за разлика от алергията към млечни протеини.
Днес почти 75 % от възрастното население по света се характеризира със спад в дейността не ензима лактаза. Появата на лактозна недостатъчност след периода на детството е състояние, характерно най-вече за западноевропейския тип човек, някои азиатци и повечето африканци. Нетолерантността към лактоза, установена в кърмаческа възраст, се дължи на генетични фактори.
Кратка история на състоянието лактозна непоносимост
Има сведения, че това храносмилателно разстройство е описано за първи път от Хипократ. Той говори за състояние, при което пациенти се оплакват от храносмилателно разстройство след консумация на мляко. Едва през ХХ век обаче това състояние е подробно описано и изследвано.
Според учените още в древността се е получила мутация на хромозомата и е превърнала регулаторния белтък, който потиска производството на ензима лактаза в зряла възраст, в нефункционален.
Форми на лактозната непоносимост
Съществуват вродена и придобита форма на лактозна непоносимост. Първичната е характерна за началната възраст - при новородени и малки деца, а от вторичната страдат възрастните.
Лактозна непоносимост при новородени и малки деца
Лактозен дефицит може да се прояви като вроден проблем непосредствено след раждане и тогава симптомите се проявяват много бързо. Смята се, че причината се корени в мутацията на ген, който отговаря за производството на лактаза. Състоянието се среща рядко.
При наличието му се получава временен лактазен дефицит, изразяващ се в неспособност на организма да асимилира млечната захар на галактоза и глюкоза заради недостатъчното количества лактаза.
Резултатът е попадане на неусвоената лактоза в дебелото черво и с намиращите се там бактерии се образува млечна киселина, въглероден диоксид и водород. Чревните стени се раздуват, а това предизвиква спазми и болки у бебето. Тази непоносимост обаче е временна и се дължи на несъвършената храносмилателна система и на приема само на лактоза като основна съставка на кърмата и адаптираните млека.
Вторична лактозна непоносимост
Вторичната лактозна непоносимост се дължи не на намалена продукция на лактаза поради дефицит на ензима, а е страничен ефект на друго заболяване. Най-често се получава при увреждане на чревния епител от прием на антибиотици и цитостатици или заболявания на храносмилателната система като Болест на Крон, Улцерозен колит, възпалителен гастроентерит, глутенова непоносимост и други. Тази вторична лактозна непоносимост може да бъде обратима, тъй като след като се регенерира чревният епител, ще настъпи подобрение.
Симптоми на лактозна непоносимост
Симптомите на непоносимост към лактоза се появяват от половин час до 2 часа след консумация на млечни продукти. Те са следните:
- Мускулни крампи;
- Гадене;
- Повишаване на киселините;
- Диария;
- Метеоризъм на червата;
- Газове;
- Повишаване налягането в дебелото черво.
Можем да проверим дали страдаме от лактозна непоносимост по 2 начина. Първият е прием на прясно мляко на гладен стомах. Ако в следващите 30 минути до 2 часа не се появи реакция, отговорът е отрицателен. Лактозната непоносимост може да се провери и ако се консумира сирене или извара. Всички протеини в млякото ги има и в тези продукти.
В болнични условия се правят медицински тестове и резултатите от тях са точни.
Как се контролира лактозната непоносимост?
Контролът става естествено чрез храната. Най-напред трябва всеки да е наясно кои са храните с лактоза и да се избягват тези, съдържащи млечна захар. Това са на първо място млечните продукти - сирене, кашкавал, извара. Не само те обаче са в този списък.
При изпичането на хляба се използва лактоза за получаване на вкусната кафява коричка.
В сладкарската промишленост се използва за производство на бонбони, бисквити и други сладкиши.
Има лактоза дори с месни продукти за премахване на горчивия и солен вкус и удължаване на трайността им.
В алкохолните напитки се добавя за омекотяване на вкуса.
В много лекарства около 20% е лактозата.
Липсата на лактоза се контролира с хранителни добавки, съдържащи ензима.
Лечение на лактозна непоносимост
Хранителната непоносимост към нещо обикновено няма лечение. Поддържа се диета при лактозна непоносимост, изключваща храни, съдържащи лактоза.
Хранителни заместители при непоносимост към лактоза
Заместители на млякото без лактоза
Алтернативите на млякото са много и вкусни.Те са обикновено от растителен произход. Соево мляко, бадемово, мляко, ядкови млека - това са все отлични алтернативи на кравето мляко. Кокосовото и овесеното мляко имат нежен и лек вкус. Тези млека обикновено не съдържат калций, но имат витамини и минерали в тях. Бадемовото мляко съдържа магнезий и витамин Е, а оризовото съдържа витамин В12. Конопеното мляко и млякото от спелта също трябва да бъдат включени в менюто при такава диета.
Заместители на киселото мляко
Кокосово кисело мляко е екзотична алтернатива на животинския продукт, но е неочаквано вкусно. Други възможности са соевият йогурт, бадемови кисели млека, такива от кашу и други.
Заместители на краве маслото
По отношение на вкуса и текстурата най-подходящи са бадемовото масло. То е леко, с приятна текстура. Зехтинът и кокосовото масло са добри за готвене, печене, задушаване и овкусяване на храната. Маслото от авокадо е добро за салати и дресинги.
Заместители на сиренето
Ядковите сирена са чудесна веган алтернатива. Кокосовото сирене и това от кашу се ползват с интерес от хората. Те дават нужните протеини и имат приятен солен вкус.
Заместители на сладоледа
Веган сладоледите вече са много разнообразни. Може да им се добави кокосово мляко за кремообразна текстура.
Нужният калций, който липсва при тези диети, може да се набави от зеленолистни зеленчуци, а витамини D и К - от спанак, коприва, ряпа, броколи и пълнозърнести храни.
