Джелато не е само италианската дума за сладолед. Изкушението е много по-различно от познатия ни вкус, аромат и текстура.
Джелато се различава от сладоледа по три основни причини.
1. Съдържание на мазнини
Първата е в съдържанието на мазнините. Сладоледът се прави от сметана, която трябва да има над 10% мазнини. Оригиналната рецепта за джелато повелява да се прави основно от мляко и мазнините в него не надвишават 4%.
2. Тегло и добавен въздух
Следващата разлика между джелато и сладолед е в теглото и добавения въздух. Когато се произвежда сладолед, теглото му се увеличава по изкуствен начин с добавяне на допълнително вода. Обемът му пък се увеличава с допълнително въздух. Той се разбива много бързо, което позволява на повече въздух да навлезе в сместа. Това увеличава обема на сладоледа и го прави по-пухкав и лек. Освен това в състава му задължително присъстват яйчени жълтъци.
При производството на джелато сместа се бърка много по-бавно. Това я прави много по-гъста. Джелато се топи с много по-бавни темпове. При производството му се добавят по-малко или изобщо не присъстват жълтъци. Освен това голяма част от майсторите на този вид сладолед държат да използват висококачествени продукти и минимално количество изкуствени подсладители и аромати.
Съхранение и поднасяне
Третата основна разлика е в съхранението и начина на поднасяне. Докато сладоледът е дълготраен продукт, който може да се съхранява за дълго, то джелато трябва да се похапва бързо. За това този италиански специалитет се предлага в по-малки и компактни разфасовки, които запазват свежестта му.
Температурата на съхранение също е различна. Сладоледът се съхранява и сервира на около минус 12 градуса, след което започва да се топи. Джелато, от своя стана, може да се сервира до минус 5 под нулата, тъй като в състава му има много по-малко мазнини.
Италианското джелато безспорно е от най-любимите десерти в света. Спорно е как то е пристигнало в Италия. Една от най-разпространените теории е, че Марко Поло е донесъл сладоледа от Китай. В същото време обаче има данни, че римските императори са били едни от най-големите любители на десерт, направен от плодове и лед или замръзнал сняг.
