Трябва да бъдете добре запознати с билките, преди да ги използвате, за да не станат опасни за вашето здраве. Например, може да се натровите с петнист бучиниш, защото може да го объркате с дивия копър. Трябва да бъдете много внимателни, защото бучинишът, познат още като дива мерудия, кукуда, мангалък, бардаран, цвигула, църкало, е силно отровно растение.
Може да го разпознаете по неприятната миризма. Признаците на отравяне са гадене, повръщане, гърчове, загуба на съзнание, парализи, аритмия и спиране на дишането.
Бучинишът е известен от дълбока древност, препоръчва се лечение, но единствено под наблюдение на фитотерапевт за лечение на тумори на гърдата и простата.
Прави се настойка от пресни цветове. Цветовете се смилат и се заливат със спирт (водка), 200 г цветове на 1 литър водка, в стъклен съд, който се оставя на тъмно. След три седмици се прецежда и отново се държи на тъмно. Пие се продължение на един месец. Прави се почивка от една седмица.
Това растение е характерно с голямата си токсичност поради съдържанието на алкалоида кониин във всички негови части. Отравяне може да настъпи и при ядене на стъблото на растението или от мляко на добитък, който е ял от него. Първоначални прояви на натравянето с билката са гадене, повръщане, слабост на мускулатурата, забавени движения, забавен говор, разширени зеници. Постепенно настъпва парализа на крайниците, спадане на клепачите, нарушение в гълтането. Замъглено съзнание е честа проява.
Смъртта настъпва от парализа на дихателната мускулатура. Незабавно трябва да се опитате да повърнете, прави се промивка на стомаха с разреден разтвор на калиев перманганат, животински въглен, солево очистително (английска сол), очистителна клизма.
Ако имате нарушение на дишането, трябва да ви направят изкуствено дишане. Бучинишът е тревисто двегодишно растение с неприятна миризма, стъблото е 50-180 см високо, цилиндрично, кухо, в долната част с червено-кафяви петна. Листата са два до четири пъти пересто наделени, долните са с дръжки, а средните и горните - почти приседнали.
Съцветията са сложни сенници, който образуват щитовидно-метличесто съцветие. Сложният сенник е с 12-20 главни лъча и обвивка от 5 - 6 извити надолу листчета. Има бели цветове а плодовете са широко яйцевидни до почти кълбовидни.
Цъфтежът е през месеците юни и август. Намира се по буренливи места, край жилища, огради, из градините, в полето по синори и храсталаци, горски пътеки, равнини, предпланините. На много места се среща, затова трябва да внимавате.
Коментари