На 3 ноември е Денят на сандвичите. За изобретател на сандвича се смята корейският мъдрец Хилел Стари, живял по времето на Пилат Понтийски. Носи се легенда, че по време на честване на Пасха той приготвил смес от ароматни и горчиви треви, ябълки и подправки, която сложил между две питки маца.
Сместа трябвало да символизира страданията на евреите в Египет, когато те били потискани и третирани като роби от египетските си господари. Този начин на поднасяне на питки навлязъл трайно в юдеизма и така сандвичът приема името на своя създател хилел.
През Средновековието много често дебели филии стар хляб били използвани вместо чинии. Те попивали соковете и мазнините от месото, което било поставено върху тях. За месото не били използвани прибори, а се ядяло с пръсти. Накрая на вечерята се изяждал и овкусеният хляб. Това били, така да се нарече, предвестниците на европейските сандвичи.
Традицията да се маже с масло тръгва от Николай Коперник, който за известен период от време бил назначен за управител на замъка Аленщейн. Замъкът попаднал под дълга обсада, но през това време избухнала епидемия. За да може да разбере причината за болестта, Коперник разделил жителите на групи и на всяка група давал различна храна. Така установил, че не се разболяват само хората, които не консумират хляб. В останалите групи хората изяждали хляба без притеснение - дори когато е падал по земята. Така в организма попадали болестотворни бактерии.
Коперник бил така досетлив да нареди хляб да се намазва с масло и забранил да се яде, когато по него се забелязвали нечистотии. Така епидемията била овладяна и хлябът с масло намерил своето място в историята на сандвича.
За кръстник на сандвича се приема Джон Монтагю (1718-1792), четвърти граф на град Сандвич в Кент. Лорд Сандвич бил един от хората, финансирали експедициите на капитан Кук. В знак на благодарност капитанът кръстил острови на неговото име. Самият лорд бил запален картоиграч. И понеже не искал да прекъсва играта си и да си цапа ръцете и картите, той изисквал месото да му се поднася между две филии хляб.
Постепенно и неговите съиграчи започнали да поръчват същото като на Сандвич, което после било съкратено просто на сандвич.
За първи път през 1972 г. думата сандвич е спомената от английския историк Едуард Гибън, когато описвал английските клубове. Той подробно разказва за местните джентълмени, които разисквали политиката на чаша чай със сандвичи.
Вече със собствено име, сандвичът продължава да е предпочитана и любима храна на малки и големи по целия свят, да търпи различни модификации и подобрения в зависимост от местните традиции, предпочитания и мода.
А цялото ряазнообразие на любимите ни сандвичи може да усетите с тези хрупкави и вкусни рецепти:
- Клуб сандвич;
- Топли сандвичи;
Коментари