Етиопия, още наричана още земята на меда и хляба, е доста богата на непознати ни досега кулинарни изкушения и тънкости. Ако питате някой от Африка дали смята храненето с пръсти за невъзпитано или пък неудобно, отговорите и на двата въпроса ще бъдат не. Но това е само малка част от изумителните факти, свързани с храненето и с храната там.
До края на миналия век тази страна е наричана Абисиния, а днес се дели на две държави - Етиопия и Еритрея. Любопитен факт за страната е, че в пустинята Афар е открит скелет на най-древният засега предшественик на нашият вид. Възрастта му се изчислява на около 4.4 милиона години.
От там тръгва и първото човешко преселение, което ни отвежда навсякъде по света. Но въпреки това релефът на района - високи планини и плата, осигурява относителна защита на населението, като по този начин помага за създаването на тяхната уникална култура. Храната, която се прави там, е особено добър пример за това.
Основата на етиопската кухня е инджера - тънка и пухкава палачинка, която се прави от брашно от теф. Житното растение теф се отглежда единствено по високите части на Етиопия и Еритрея. На вкус това растение напомня на просото, но ситните му зърна се готвят много по-бързо. Това брашно може да се намери и у нас, но е много трудно, защото повечето търговци не знаят дори името му. Ако не се сетят какво искате, когато им кажете теф, пробвайте с африканското растение.
Оригиналните съставки на тази палачинка освен брашното от теф са вода, сол на вкус и олио, с което да намажете плочата за изпичане. Реално сигурно си мислите, че това нещо се приготвя много бързо, но не е така. На рядкото тесто му трябва поне едно денонощие, за да може да ферментира. Газовите мехури, които се образуват при този процес, придават на инджера по време на печене специфичната надупчена текстура на палачинката.
Ролите на инджера в етиопската кулинария са не една, а цели три. Тя ще бъде хлябът ви за вечеря, но и чинията, защото върху нея етиопците слагат всички приготвени ястия за обяда или вечерята. Освен това парче от тази палачинка може да ви послужи и за лъжица, защото с помощта на пръстите и с парченцето се взима от другите ястия на масата. Ако домакинът ви е харесал и продължите да се държите възпитано, въпреки че сте омазани с пюре от леща например, не отказвайте подадената храна от домакина към устата ви, защото това за етиопците е признак на симпатия и уважение.
Етиопската храна е много разнообразна /разгледай галерията ни/, но може да се групира в няколко групи. Уот са постни или месни яхнии, щедро овкусени със смес от подправки бербере. На другия край на етиопската пикантност са алича - зеленчукови манджи, които обикновено съдържат картофи, моркови, обикновено или листно зеле, както и джинджифил. Веганите биха се чувствали много добре в Етиопия и Еритрея, защото над 60 % от населението са православни християни, които стриктно спазват постите.
Освен дългите пости преди Коледа и Великден те включват и някои по-кратки в някои дни от седмицата и така се събират около 250 дена без сирене, месо и яйца. Затова на масата на тези хора може да намерите почти през цялата година варива като сушен грах, леща и бакла, които се приготвят без грам животинска мазнина. Липсата на животинска мазнина е заменена с екзотични масла от сусам, шафранка и нуг.
Извън постите тези масла се заменят с нитер кибе, пречистено масло, подобно на индийското гхи. Нитер кибе обаче се загрява с подправки като куркума, кимион, кориандър, кардамон, канела и индийско орехче, преди да се почисти и да се филтрира.
На етиопската маса няма да видите как ястията се сервират едно след друго, защото всички ястия се слагат на един път. Също така в етиопската кухня не присъстват десерти като част от обяда или вечерята. Това може и да ви се стори странно, защото в района се произвежда много качествен мед.
Вечерята или обядът завършват с поднасянето на чаша ароматно кафе. Тази напитка е дълбоко свързана с Етиопия, защото се смята, че тя е родината на кафеното дърво. Церемонията по пиене на кафе също като японската за пиене на чай е свързана със своите неизменни ритуали. Започва се с изпичането на зелените кафени зърна. След като са готови, зърната се счукват в хаванче и се заливат с гореща вода от чайник. Сместа се прецежда и се поднася. Тази церемония може да трае часове и се прави по три пъти на ден.
Етиопската кулинария е претърпяла много развития през хилядолетията, но е запазила някои свои много стари характеристики. Това я прави изключително интересна и затова популярността на типичните ястия и етиопските ресторанти расте с всяка секунда. В България тази популярност е назначителна и затова, ако искате да опитате нещо от етиопската кухня, трябва да си го приготвите сами.
Коментари