Луо Хан Гуо (монахът на плодовете) е тревисто многогодишно растение, което се отглежда предимно в южната част на Китай и северната част на Тайланд. Твърди се, че неговите плодове са около 300 пъти по-сладки от захарта.
Плодът има кръгла форма и може да бъде с жълто или зелено-кафяв цвят. Обвивката му е леко мъхеста. В Китай плодовете за използвани като нискокалоричен подсладител на напитки с цел да се намали рискът от затлъстяване и диабет. Сладките плодове обикновено се консумират пресни, а кората, която има горчив вкус, се използва за направата на различни видове чай.
Плодът съдържа 25 до 38% различни въглехидрати, предимно фруктоза и глюкоза. Богати са на витамин C, над 20 вида неорганични елементи и доста мастни киселини. Известни са и с антиоксидантна активност. Растението се среща рядко в природата, така че неговото отглеждане продължава стотици години.
В китайските билкови магазини обикновено продават плодовете в изсушена форма. Методът за производство на полезни подсладители от Луо Хан Гуо е патентован през 1995 г. от Проктър и Гембъл. В този процес черупката и семената се отстраняват, а плодът се намачква и от него се прави пюре.
Сладкият вкус на плода идва главно от група от тритерпенови гликозиди, които съставляват около 1% от на пресните плодове. Растението е най-ценно със своите сладки плодове, които се използват както за медицински цели, така и като подсладител.
В традиционната китайска медицина те се използват за кашлица и болки в гърлото, а в южната част на Китай се смята, че е плодът на дълголетието.
