Макар че зимата чука на вратите ни, по градини, поляни и ливади все още се среща киселецът.
Той се бори с авитаминозата, тонизира организма и има още куп лечебни свойства.
Родината на киселеца е Западна Европа. Като храна той е бил познат и употребяван още през 14 век. У нас се среща по ливади, вилни места и домашни градини.
С химичния си състав той се доближава до спанака. Листата му съдържат малко белтъчини и захари, но много оксалова киселина. И двата му варианта – див и култивиран, са еднакво богати на витамин С, каротин, микроелементи и други биологично активни съставки. Култивираният киселец има по-сочни и по наситено-жълти листа, от които се получава полезен сок.
Киселецът има мощно тонизиращо въздействие върху човешкия организъм. Богатото му съдържание на витамин С помага при авитаминоза. Повишава тонуса на стомаха, червата, черния дроб и жлъчката, като подобрява тяхната дейност.
Зеленолистният зеленчук стимулира апетита. Киселецът понижава холестерола в кръвта, като подобрява мастния обмен, с който са свързани сериозни сърдечносъдови заболявания. Корените на киселеца имат затягащо свойство и се използват при диарии.
Отвара от киселец
Киселецът може да се използва както пресен във вид на сок, така и като отвара или запарка.
Отварата се получава, като сварите 1 с.л. киселец с 2 чаши вода. След 1 час се прецежда и се пие по половин чаена чаша 30 минути преди ядене.
При запарка 1 с.л. дрога се залива с една чаена чаша вряла вода. Престоява 1 час, след което се пие на три пъти 30 минути преди закуска, преди обяд и преди вечеря.
Внимание!
Поради съдържанието си на оксалати, киселецът не трябва да се използва от хора, чийто организъм е склонен да образува камъни в бъбреците.
Коментари