Бъбреците са едни от най-кръвоснабдените органи. Те участват в редица функции на организма: регулация на вътрешната среда на организма (хомеостаза), в обмяната на вода и електролити, регулация на артериалното налягане, синтеза и разграждането на хормони и други. Затова е от голямо значение да има диетично хранене, когато човек страда от бъбречно заболяване.
Ежедневно в менюто ни присъстват основните съставки на храната - белтъчини, въглехидрати и мазнини, както и ред допълнителни вещества - витамини, минерални соли, микроелементи и др.
Бъбреците участват в отделянето на крайните продукти от белтъчната обмяна. За да протичат нормално тези процеси е необходимо да се доставят около 1. 5g/kg телесно тегло белтъчини. Богати на белтъчини са: месото, рибата, варивата, млечните продукти, ядките.
Мазнините осигуряват енергийните нужди на организма. Съставени са от наситени и ненаситени мастни киселини. Първите се съдържат в храни от животински произход и трябва да се ограничават, но не да се изключват напълно. Ненаситените мастни киселини присъстват в храни от растителен произход и в рибата, и те трябва да са част от хранителния режим.
Въглехидратите също са енергиен източник за организма. Това са: картофи, ориз, тестени изделия, захар, мед и др.
Дневният енергиен прием се съобразява с физическата активност, пола и възрастта на човека. При начално бъбречно заболяване, той е 35-40kcal/kg телесно тегло. При хронично бъбречно заболяване, енергийният прием е 30-35kcal/kg телесно тегло. Когато има липса на калории, организмът започва да разгражда собствените си белтъчини, нарастват крайните продукти на белтъчната обмяна и се повишават стойностите на креатинина в кръвта. При проблем с осигуряването на необходимите енергийни нужди, храната може да се запържва, вместо да се вари или пече. Няма универсална диета за бъбречно болните. За различните бъбречни заболявания трябва да се спазват определени ограничения в хранителния режим.
Хронична бъбречна недостатъчност: Диетата включва ограничен прием на белтъчини (0. 8 - 0. 6g/kg телесно тегло) и фосфор (600 - 800mg/дневно), за да се забави развитието на заболяването и да се намалят токсичните ефекти от крайните продукти на белтъчния метаболизъм.
При тази нискобелтъчна и нискофосфатна диета намалява и приемът на калций. Затова той трябва да се компенсира с лекарствени препарати. В напреднал стадий на заболяването, ограниченията включват червените плодове и зеленчуци, тъй като те имат високо съдържание на калий.
Остра бъбречна недостатъчност: Има 4 фази. Диетата трябва да се контролира от лекар в болнично заведение. Във възстановителния период се препоръчва качествена витаминозна храна.
Бъбречно-каменна болест: Диетата няма да премахне образуваните конкременти, но може да предпази от образуването на нови камъни и да ограничи растежа им. Тя включва прием на много течности (над 2l/дневно), билкови чайове, компоти, зеленчукови супи, варени или печени храни. Не се препоръчва прием на пикантни храни, сол и консерви.
Пиелонефрит: Диетата включва храни и течности, които стимулират отделянето на урина - прием на много течности, компоти, алкална минерална вода, билкови отвари от мечо грозде или дръжки от череши и вишни, зърнени каши и мляко, повече плодове и зеленчуци (ябълки, череши, краставици) с минимална или никаква термична обработка. Като подправки могат да се използват чубрица, джоджен, червен пипер. Препоръчва се т.нар. "зиг-заг" диета, която редува месна храна с плодово-зеленчукова храна. Това променя рН на урината и създава неблагоприятни условия за развитие на бактерии. Забранени храни са: пикантни, солени, консервирани храни и алкохол.
Гломерулонефрит: Изисква се стриктен контрол на водния баланс и адекватен прием на течности. Диетата включва прясно и нетлъсто птиче и телешко месо, обезсолени млечни продукти, плодове и зеленчуци. Забранени храни са консервирано месо и риба, субпродукти, бульони и алкохол. Трябва да се контролира белтъчния прием!
Бъбреците участват в поддържането на водно-електролитния баланс в организма. Затова количеството на приетата вода е много важно и се определя индивидуално за всеки човек. В начален стадий на бъбречно заболяване, диурезата е значителна и е добре да се премат повече течности.
С напредване на бъбречното заболяване диурезата намалява, бъбреците не могат да поддържат водния баланс и трябва да се огранични приемът на течности. Необходимото количество може да се определи по следната проста формула: отделена урина + 500 ml = необходимото количество течности.
Не трябва да се забравя, че почти всички храни съдържат натрий. Когато трябва да се ограничи приемът на сол, може да се използват изкиснати храни или подправки, които са полезни с диуретичния си ефект: копър, магданоз, розмарин, мента, естрагон, черен и бял пипер.
