За Виенския шницел едно е ясно – той е истински космополит. Най-древните му следи водят към Испания, където още през Средновековието маврите са панирали месото си. През 12 век и еврейската общност в Константинопол е имала ястие наподобяващо Виенския шницел.
Има и една много симпатична легенда, според която военачалникът от австрийската армия, познатият ни от уроците за Ботев генерал Радецки, е пренесъл шницела от Италия в Австрия. Историята разказва как той вкусил ястието през 1857 година в италианската провинция и толкова се впечатлил, че записал рецептата му в края на един военен доклад. Когато се върнал в Австрия я предал на готвачите на император Франц Йосиф и така шницелът станал виенски.
Тази легенда обаче периодично се оборва от различни учени. През 2001 година например историкът Ричард Заносен се поинтересувал от документите от онова време и заключил, че да напишеш в полето на австрийски военен доклад италианско име, не е било достойно за маршал на императора. Още през 1967 година пък фолклористът Гюнтер Вигелман, пишейки за ежедневните празненства в Европа, отбелязал, че галетата е хранителен продукт, който се е използвал често в Австрия години преди това.
Каквото и да е началото на историята, през 19 век тя убедително разказва, че панираният шницел вече е на масата на виенските благородници. Малко по-късно той става и яденето на народа, но направен от свинско месо.
Днес ястието Виенски шницел е типично домашна храна в австрийските къщи.
За шницела, както феновете му знаят, е характерно поливането с лимонов сок, за което също има интересно обяснение. През 1913 година Мари вон Рокитански пише в книгата си Австрийската кухня, че сокът от лимон се използва, за да прикрие вкуса на свинска мас, използвана по онова време, за да се сготви ястието.
Днес Виенският шницел освен по домовете на австрийците се готви често и в ресторантите. И не само във Виена, а по целия свят.
