Ферментирали зеленчуци - всички ползи

Ферментирали зеленчуци - всички ползи

Представете си старите времена - без хладилници, целогодишно производство на плодове и зеленчуци и търговия с далечни страни. За да запази храната, човек се е налагало да използва полезни микроорганизми. Именно те превръщат млякото в сирене, гроздето във вино, а зеленчуците в туршия.

Такава ферментирала храна може да се съхранява без хладилник: киселината и полезните бактерии в нея са естествени консерванти, които придават на ферментиралите зеленчуци особен вкус.

Нашият храносмилателен тракт е обитаван от 100 трилиона бактерии и микроорганизми, които попадат в тялото ни чрез храната и се размножават сами. Само си представете - общият брой на микробните клетки в тялото надвишава броя на човешките клетки. Разнообразието от бактерии пряко влияе върху разграждането и усвояването на храната, както и върху здравето на всички телесни системи.

През последните 100 години броят на полезните микроорганизми в човешкото черво значително е намалял. Това се дължи на преобладаването в диетата на храни, които са преминали химическа обработка и са богати на консерванти. Индустриалната революция само влошава качеството на храната и възниква необходимостта от допълнително насищане на храната с пребиотици и пробиотици, които да стимулират дейността на полезните микроорганизми в червата.

За да подобрите полезната микрофлора, трябва да използвате продукти, които съдържат тези полезни микроорганизми. А за да получите естествени пробиотици, трябва да се обърнете към ферментацията. Ферментиралите храни могат да помогнат за запълване на този дефицит.

Ферментацията на зеленчуци може да се нарече естествен процес под човешки контрол: нишестето и захарта се превръщат в млечна киселина. В резултат на млечнокиселата ферментация получавате краен продукт, който е много по-хранителен от оригиналния. Благодарение на усилената работа на приятелските бактерии ферментиралата храна се обогатява с нови хранителни вещества - разнообразие от аминокиселини, протеини, ензими, безброй витамини от група В и витамини С и К2 и пробиотици.

Каква полза ни носят ферментиралите зеленчуци?

Ферментирали зеленчуци
Снимка: Зорица

Млечнокиселите бактерии от ферментиралите храни са полезни за цялостното здраве на тялото. Освен това растителните ферменти от зеленчуци се справят много по-добре от тези, съдържащи се в киселите млека и кефира.

Полезните микроорганизми инхибират растежа на вредните бактерии, премахват токсините и тежките метали, потискат вируси и гъбички, като им пречат да увреждат стените на храносмилателния тракт. Възстановявайки естествения баланс в тялото, те решават храносмилателни проблеми като подуване на корема, киселини, чревни разстройства и тежест.

Така осигуряват стабилен метаболизъм, добро храносмилане и усвояване на храната и редовно снабдяване на организма с полезни хранителни вещества. Бактериите в червата също влияят на функционирането на нервната и ендокринната система и предотвратят сърдечно-съдови и хормонални заболявания.

В допълнение към полезните бактерии, ферментиралата храна осигурява на организма витамин С и цинк, което е основата на здрава имунна система. Освен че ще ви предпазят от заболявания, ферментиралите зеленчуци ще ви помогнат за бързо възстановяване на организма след боледуване. Има проучвания, които показват, че пробиотиците от ферментирали зеленчуци могат да намалят тревожността, да поддържат кръвното налягане и холестерола в норма. Всичко това намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.

В резултат на млечнокиселата ферментация получавате краен продукт, който е много по-хранителен от оригиналния и богат на витамин К2. Преоткрит през последните няколко години, витамин К2 е превключвател на калция в тялото. Без него калцият се отлага в меките тъкани (причина за атеросклероза) и се измива от твърдите тъкани (причина за кариес и остеопороза). Този витамин се съдържа в животински продукти. Ферментиралите зеленчуци и соята са единствените му растителни източници.

Храносмилателните ензими на човешкото тяло нямат висок капацитет за смилане на фибрите (целулозата). И тук отново на помощ идват приятелските бактерии. В процеса на ферментация настъпва частично смилане на растителните фибри. Впоследствие, когато ги ядете, се изразходва по-малко енергия за храносмилането. Всеки, който е започнал да яде ферментирали храни, изпитва прилив на енергия.

Има ли противопоказания за употребата на ферментирали зеленчуци?

Ферментирали храни
Снимка: Гергана Георгиева

Ако имате заболявания на стомашно-чревния тракт, особено в остра форма, по-добре е да оставите ферментиралите зеленчуци настрана. Синдром на свръхрастеж на бактерии, ензимни нарушения и коремни заболявания също са противопоказания.

Единственият страничен ефект е така нареченият „умиращ ефект“. При прекомерна консумация на ферментирали зеленчуци може да се появи силно образуване на газове и подуване на корема. Когато приятелската микрофлора започне да убива неприятелската в червата, продуктите от разпадането на последната могат да причинят дискомфорт. Ето защо трябва да започнете да ядете ферментирали зеленчуци в минимално количество, като постепенно го увеличавате.

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати