Малината представлява храст с многогодишна подземна част (коренище) и двугодишна надземна част (стъбло). Кореновата система на храста се състои от множество хоризонтални разклонения.
Коренището няма главен корен, но за сметка на това има много разклонения и власинки, които растат настрани и обхващат голяма част от почвата около себе си - около 1.5 метра. По коренището и разклоненията се формират много растежни пъпки, от които през пролетта изникват нови коренови издънки.
Още през същата година издънките достигат височина до 2 метра, а през следващата година започват да дават и плодове, като в края на лятото изсъхват.
Листата на малината са перести сложни. Могат да бъдат закръглени, продълговати или яйцевидни. Цветовете на малината са бели, дребни и събрани в съцветия. Плодът е сложен и е съставен от много плодчета, които са плътно допрени едно до друго.
Плодът на малината е с конусовидна или полукълбовидна форма, с червен или тъмночервен цвят, кисело-сладък и много ароматен. Плодовете на малината не зреят по едно и също време - периодът може да продължи около 20-25 дни.
Малината е самоплодно растение, но все пак при чуждо опрашване се наблюдава значително увеличение на плодовия добив.
Малината е известна със своите доказани преимущества пред останалите овощни видове. Позната е още от древността. Семена от малини са намерени при разкопки на жилища от каменната и бронзовата епохи. Най-известни са двата вида:
- червена малина (Rubus idaeus L.) с два основни подвида - европейска и американска, и
- черна малина (Rubus occidentаlis L.), която расте само в Северна Америка.
Малината е била добре позната и на славяните, от които е останало и наименованието „малина”, звучащо еднакво на всички славянски езици.
Отглеждането на малините започва с тяхното засаждане. То се извършва в периода от края на октомври до настъпването на трайно застудяване и през пролетта - до края на март. Изборът на място за засаждане е от изключително значение. Почвата задължително трябва да е прекопана на около 30-35 см дълбочина и наторена. Теренът може да е сенчест, като се допуска шарена сянка и напълно огрят от слънцето.
Малината се развива най-добре на глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести влагоемни почви, които са богати на хранителни вещества. Към климата малините не са много претенциозни. Все пак най-добрите добиви се получават в планински и полупланински райони, където въздухът е свеж, има прохлада и чести валежи. На хладни крайречни райони също се справя добре. Ако валежите не са достатъчни, храстите трябва да се поливат допълнително.
Растенията се засаждат в редове на разстояние до 2 м един от друг. В браздите те се поставят на около 35 см дълбочина, като задължително се засаждат 2–3 см по-дълбоко, отколкото са били в разсадника.
Добре е малиновите насаждения да се отглеждат на телена конструкция, или едно по едно растенията да бъдат прикрепени към прътове с парцалчета. Това ще улесни беритбата и няма да им позволи да полегнат на земята. Малините са много нежни плодове и в никакъв случай не трябва да имат досега
Малиновите насаждения изискват торене с азот. То става в зависимост от азотното съдържание в почвата. Освен това е добре в период от 3 години, преди есенната оран, да се внася и добре угнил оборски тор. Малините изискват редовно поливане, до към края на август, за да не изгорят.
Абсолютно задължителна е ежегодната резитба. При нея се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните. През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение. Останалите се изрязват ниско до земята.
През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава, като насажденията встъпват в пълно плододаване. Образуват се непрекъснати редове с широчина между тях 25-35 см. В самите редове се прави резитба с цел прореждане и отстраняване на болните, нападнати от галица и агрилус, счупените, повредените от студовете и слаби издънки.
През пролетта пък се извършва резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, болестите и неприятелите. Върховете задължително се съкращават с 15–20 см. След резитба растенията трябва да са не по високи от 160-180 см.
След като приберете реколтата, е добре плододалите стъбла да се изрежат до земята. Така се осигурява по-добър достъп на слънчевите лъчи и по-добро узряване на новите издънки.
Ако вече си отглеждате малини, не забравяйте да си приготвите някои от нашите неустоими рецепти с малини като малинов чийзкейк, малинова торта, крем с малини, малинов сладолед или пък малинова лимонада.
С малини може да си приготвите още панакота с малини, семифредо с малини, шарлота с малини, маскарпоне с малини, брауни с малини, парфе с малини, лимонада с малини, лесни мъфини с малини, десерт Шампанско и малини, чийзкейк Орео с малини и много други.
С домашно отгледаните малини всеки десерт ще бъде много по-вкусен и ароматен, така че не се колебайте да отгледате тези ароматни храсти и в своята градина.
Коментари