Девесилът (Levisticum officinale Koch) е многогодишно растение от семейството на магданоза и моркова - Сенникоцветни (Apiaceae), което достига 1-2 метра височина. Познат ни е като незаменима подправка за рибни чорби и супи или за агнешко печено, но девесилът има много по-голям потенциал, ако говорим за лечебни свойства. Отличителен е силният, наситен и специфичен тамянов аромат на девесила. Характеризира се първоначално с горчив, а след кратко време става ароматно – горчив вкус.
Девесилът е познат още с наименованията селим, русалин, левущян или лющян, а самото име девесил, съгласно народните вярвания, означавало "девет сили" - толкова получавал онзи, който го поръсвал обилно в яденето си или пиел отвара от девесил.
Родината на девесила е централна Азия и Европа. Близко растение е шотландският девесил, вирее в северна Великобритания и по атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Девесилът е бил познат още на древните гърци и римляните. Споменава го средновековната авторка Хилдегарда от 11 век. В този период той се е използвал предимно за приготвянето на тонизиращи напитки.
Прочути лечители като Хипократ, Авицена, Гален препоръчват девесил сварен или накиснат във вино при мозъчни болести, за разсейване на отоци – вътрешни и външни, против нощно напикаване, а смесен с мед – за изчистване и укрепване на организма при натравяния. Пълководецът Суворов пък по време на прехода през Алпите е давал на войниците си настойка от девесил за увеличаване на силите.
Състав на девесила
От векове, дори хилядолетия хората познавали лечебната сила на девесила, която на всичкото отгоре била и почти мигновена. Наричали листата на девесила вълшебни, магически, навярно заради силно лечебното въздействие на етеричните масла. Девесилът съдържа етерично масло, което в коренището е до 1%.
Срещат се още смоли, фуранокумарини, лецитин, захари, органични киселини, ензими, дъбилни вещества. Корените му са богати на етерични масла, захари, минерали, органични киселини, смоли, кумарин, пектин, скорбяла. От подземните части и плодовете се получава етерично масло, което служи за подправка.
Девесилът съдържа:
- летливо масло (около 70% фталиди)
- кумарини (включително бергаптен, псорален и умбелиферон)
- растителни киселини
- бета-ситостерин
- смоли
- лепкави вещества
Съхранение на девесил
Съхранявайте сушените листа от девесил в добре затворени бурканчета на температура не по-висока от 15 градуса. Не бива да има директен достъп на светлина или други източници на топлина. Съхранени по този начин листата запазват дълго време своите полезни свойства. Девесилът се запазва много добре замразен във фризер.
Кулинарна употреба на девесил
Обикнат като подправка за рибена чорба и различни ястия с агнешко, девесил намира доста широко приложение в кулинарията. За блюдо от 4 порции е достатъчно едно средно голямо коренище. Използуват се листата, плодовете и коренището на растението.
Корените и плодовете на растението са добри антисептици и затова често се добавят в туршии и месни консерви. Пресният девесилът е подходяща подправка за пилешки супи, боб, сосове и по-тежки меса. Плодовете се използват за мариноване на зеленчуци, заедно с дафинов лист, черен пипер и бахар.
Комбинирайте коренището на девесила с магданоз, копър, зеленчуци за супи, черен и червен пипер, майорана и чесън. Пресните корени на девесила са чудесна подправка за салати, пилешки супи, фасул и различни месни ястия. Листата на девесила, пресни или изсушени, са незаменима подправка за рибена чорба.
Препоръчително е да ги сложите малко след началото на готвенето. Може да изсушите листа девесил, да ги съхранявате в добре затворени пликове на сухо място и целогодишно да запазите аромата на девесил в кухнята си. Ако ли нямате време за подобни самоинициативи, то винаги може да намерите пакетче сушен девесил в най-близкия хранителен магазин.
Ползи от девесила
От векове насам, традиционната медицина се доверява на девесила за доста проблемни състояние. Девесилът предизвиква отделяне на секреции главно от стомашно чревния тракт и белите дробове, тонизира организма, стимулира отделителната система, действа благотворно на сърдечносъдовата и нервната система и има ясно изразен спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура.
За лечебни цели се използва главно коренището на девесила липса на апетит, колики в стомаха и червата, като отхрачващо, газогонно, жлъчегонно, регулиращо менструацията средство. Девесилът облекчава болките при менструация, тъй като има отлични противовъзпателни свойства. То подпомага сърдечната дейност и е добро средство при неврастения. Още през 1882 г е установено, че девесилът препятства разпространението на туберкулозните микобактерии. Освен това е силно диуретично средство, тъй като помага за образуването на урина и извеждането на вредните токсини от организма. Употребява се против обилно потене и при някои кожни заболявания.
Също така девесил има способността да омекотява дейността на стомаха и червата, влияе много добре и бързо за надвиване на изтощението и вътрешната немощ, вследствие на други заболявания, на кашлица и астма, на бронхит, сърдечни болести, изчиства жлъчката и премахва отоците, причинени от вътрешни болести. Освен това успокоява и нервната система. Отварата от корените му, смесена с малко оцет и коприва помага за заздравяване на дълбоки рани, премахва обриви и спира косопад. Чаят или студеният извлек от корени на девесил лекува и изчиства целия организъм.
Тъй както корените на магданоза, така и тези на девесил служат за налагане на пострадалото място при ухапвания от отровни насекоми – както с пресни корени, така и отварата от тях действа много оздравително. Прилага се външно при кожни сърбежи, рани, гъбички по краката, при мускулни, костни и ставни заболявания, при силни болки и схващания, баните с отвара от корените, както и от цялото растение, както и превръзките дават много бърз и добър ефект.
В 1/2 л вода или червено вино се сваряват в продължение на 10-15 минути 1-2 с.л. от пресните или изсушени корени. Пие се по 2-3 пъти дневно по 1 ч.ч.. Тази рецепта служи и за профилактика – предпазва кръвоносните съдове от склероза.
За вътрешен прием: 1 ч.л. стрити коренища се заливат с 0.5 л кипяща вода, киснат се 3-4 часа, прецеждат се и се разделят на 3 равни части. Приемат се сутрин, обед и вечер преди хранене. Сокът от девесил се прилага при глисти.
Рецепта за прах от девесил
Изсушените корени се смилат на прах в мелничка за кафе и се слагат в буркани за продължително съхранение. Използват се за приготвяне на сосове, супи, каши и др.
Рецепта за чай от девесил
За да си приготвите ароматен и полезен чай от девесил са ви необходими 500 мл вода и 1/2 супена лъжица с изсушен девесил. Кипнете сместа за около минута, след това отстранете от котлона, запарете за 15-тина минути и прецедете. Изпийте чая на 6 приема за деня - сутрин, обед вечер и преди хранене. Пиенето на чай от девесил с лечебна цел може да продължи до 3 месеца.
Вреди от девесила
Макар и доста полезен, девесилът в някои случаи може да има странични, нежелани ефекти. Противопоказно е да се приема девесил при бременност. Страдащите от остър нефрит също не бива да използват девесил. Добре е, ако планувате лечение с девесил, все пак да се консултирате с лекар, под чиито контрол да премине това лечение.
Смята се, че девесилът не е подходяща подправка за по-нервни и експресивни хора, защото е възможно да причини главоболие и неразположение. Възможно е девесилът в много големи количества да причини сексуални проблеми, но все пак билката се използва в умерени дози, така че този риск е много малък.
