Сминдух

Сминдух е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България. Добре познат като незаменима съставка на шарената сол, сминдухът има приятен и апетитен аромат. Сминдухът, наричан още Чимен е известен с латинското наименование Trigonella foenum-graecum. Сминдухът е едногодишно растение от семейство Бобови. Същинската, разпространена и популярна подправка сминдух се приготвя от семената на растението.

Латинското име на сминдуха Foenum graecum означава “гръцко сено”. Родината на сминдуха са земите около Средиземно море. Той обаче е добре познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Етимологията е запазена в много езици, например в английското Greek hay, словашкото Senovka grécka, хърватското Grčko sijeno. Кафяво-жълтеникавите семена на чимена съдържат етерично масло с над 40 съставки, които придават на подправката специфичен, леко горчив вкус.

Видове сминдух

Градинският сминдух (Trigonella foenum-graecum) e eдногодишно растение. Коренът е вретеновиден. Стъблото е високо до 1 м, слабо разклонено. Листата са тройни, с прилистници, които са сраснали с листната дръжка. Цветовете са бледожълти до жълти и са приседнали в пазвите на горните листа. След като прецъфтят, те образуват семенни шушулки, семената са със специфичен мирис при стриване (наподобава свежо окосено сено) и горчив вкус.

Полският сминдух е едногодишно растение. Стъблото е гладко, високо до 90 см с 5-7 разклонения, листата са триделни, елипсовидно овални, със силно назъбен външен ръб. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Чушките са късо яйцевидни с по 1-3 семена. Те са дребни, жълтеникави.

Полският сминдух има същите предпочитания и се отглежда, както градинския, само че за сеитбата му са необходими повече семена - за 100 кв.м - 200-250 г. Градинският и полският сминдух се кръстосват лесно, от което се получава хибрид. Ако искате посевът да е само от единия вид, тогава е необходимо да осигурите пространствена изолация между двата от 500 м. Полският сминдух освен подправка е и инсектицидно и диуритично средство, както и много предпочитано медоносно растение. Сее се през март.

Градинският сминдух е известен още като гръцки чимен. Той е добре познат от древността, където старите гърци и египтяни са го използвали като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на почит.

Състав на сминдуха

В сминдух се съдържат строидни сапонини, които в своята същност представляват производни на агликоните гитигенин, ямогенин, диосгенин и тигогенин. В сминдуха има още лецитин, фитин, холин и трогонелин. Отделните части на сминдуха съдържат до 20-30% слузни вещества, в които има галактоманани и стахиоза.

Сминдух в кулинарията

Освен като неделима съставка на шарената сол, сминдухът се използва редовно при приготвяне на суджуци, наденици, пастърма и други деликатеси от месо и риба. Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на местни ястия. Голяма популярност има сминдухът в Египет, някои азиатски страни, а и в нашата национална кухня той често се използва. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен. Той притежава свойството да поема лесно миризми, затова трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на чимена придобиват характерен аромат на ядки. В много страни чименът се използва за кайзероване на месо - за направата на кайзер пастърма. Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие. Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа панч форон от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен кмели-сунели.

Ползи от сминдуха

Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт. Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. През Средновековието също е бил използван като лечебно растение.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини (витамин С - над 120 мг%) и други ценни вещества. Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание сминдухът влиза в много афродизиаци, а в миналото е използван за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание. Чименът стимулира още обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това сминдухът подобрява апетита и възстановява силите на организма.

Една от древните употреби на сминдух е повишаване на либидото. Средиземноморските и западноазиатските култури са включили билката в диетите си в продължение на хиляди години, за да засилят сексуалното желание. Последните проучвания показват, че сминдухът може да повиши либидото и при двамата пола.

Сминдухът може да се приема като капсула или да се вари в чай, или семената да се смилат и добавят към храна или хляб. Препоръчва се доза от 500 до 600 mg сминдух на капсули на ден за повишаване на либидото. Както при всяка билкова добавка, трябва да се консултирате с Вашия лекар, за да определите точното количество за Вас.

Сминдухът на прах отдавна се комбинира с други успокояващи билки за приготвяне на лапи и лечение на кожни възпаления и наранявания. Последните проучвания предполагат, че сминдухът може да има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.

Хората приемат сминдух в различни форми като билкова добавка. Най-често срещаната му форма е  хапче или капсула, но от растението може да се направи чай или да се смила и комбинира с други съставки, за да се направи лапа и да се нанесе върху наранена кожа.

Семената от сминдух обикновено се използват като добавка за контрол на кръвната захар, особено за предотвратяване на диабет. Изглежда, че облекчава проблемите около метаболизма на кръвната захар. Нека да разгледаме някои от доказателствата зад това използване на сминдух.

Най-известните ползи от сминдух са  стимулиране на кърма при родилки, стабилизиране нивата на кръвната захар, повишаване на тестостерона и мъжкото либидо и лечение на възпаление.

Нека разгледаме предимства на сминдуха, заедно с изследователските проучвания, подкрепящи тези ефекти. Въпреки че има редица проучвания, които се правят в момента, надяваме се, учените ще продължат да разглеждат ефектите на сминдуха и ще получат повече представа за това какво прави тази подправка толкова полезна.

Сминдухът се използва широко като галактагог или средство за усилване на кърмата. Кърмещите жени приемат сминдух под формата на хапчета или го пият като чай,  след като родят.

Докато сминдухът изглежда ефективен галактагог, но той може да има неблагоприятни ефекти, ако го приемате по време на бременност. Повечето лекари съветват жените да приемат добавки от сминдух само след като родят, а не преди това...

Хората консумират сминдух от хиляди години и мнозина вярват, че той има широк спектър от ползи. Това са няколко допълнителни ползи от семена от сминдух:

- Балансира холестерола;

- Успокоява разстроен стомах и проблеми с храносмилането;

- Намалява менструалните спазми;

- Намалява апетита;

- Намалява теглото;

- Поддържа здравето на черния дроб и бъбреците;

- Успокоява мускулната болка;

- Намалява температурата.

Могат ли семената от сминдух наистина да постигнат всичко това? Към този момент има малко научни доказателства зад тези предполагаеми ползи, така че са необходими много повече изследвания, за да се оцени ефикасността на тази билкова добавка.

Вреди от сминдуха

В много големи количества сминдух може да предизвика някои неблагоприятни ефекти - подуване на стомаха, диария, газове и дори алергични реакции. Бременните жени трябва да бъдат много внимателни с количествата сминдух, защото той може да предизвика контракции. Хората, които пият лекарства за понижаване на кръвната захар или забавяне на процесите на кръвосъсирване трябва да се консултират с лекар относно приема на сминдух.