Хибискусът (Hibiscus), известен у нас като Китайска роза /подвид/, е популярно тропическо цвете, което носи много традиционни вярвания и добро настроение заради своята красота. Хибискусът е част от многобройния род от семейство Слезови (Malvaceae), в който влизат около 300 вида. Всички те, в които влизат треви, листопадни и вечнозелени храсти или дървета с височина до 3 метра, са разпространени предимно в тропическите региони на Югоизточна Азия.
Към момента има около 500 градински форми и сортове хибискус, които се различават по форма, размери и чиято окраска варира сред бяло, жълто, розово, оранжево, червено, лилаво, виолетово. У нас хибискусът се отглежда често като саксийно растение, защото не е претенциозно и е изключително красиво. Хибискусът е продължително цъфтящо многогодишно растение.
Неговите красиви и ярки цветове се наричат "цвете на любовта" и "цвете на прекрасните жени". Тази традиция тръгва от Хаити, където хибискусът е национално цвете и символ. В Индия пък цветовете са неизменна част от направата на сватбени венци.
Хибискусът е бил пренесен от Китай още в началото на 18 век, макар и да се твърди, че през 15 век италианците вече добре познавали това нежно растение. Първоначално той започнал да украсявал ботанически градини на Стария континент, като будел единствено възхищение у хората, които не били свикнали с такъв красив и обилен цъфтеж.
Отглеждане на хибискус
Отглеждането на хибискус не е трудно, защото растението почти не е претенциозно. Ако искате да си имате китайска роза у дома, трябва да я засадите на слънчево, но защитено от вятър място. Хибискусът не е взискателен към почвата, като единственото условие е тя да е добре дренирана.
Красивите цветове на хибискуса се появяват в голямото си изобилие от юни до първите застудявания. Растението можете да размножите през месец май, чрез резници при наличие на температура 20-25 °C, като може да похлупите с голям найлонов плик. Почвата, която е добра за отглеждане на хибискус трябва да е смес от градинска пръст, листна пръст, торфена пръст и пясък в съотношение 2:1:1:1.
Задължително при отглеждането на китайска роза в саксия е ежегодното пресяване на пролет в един размер по-голяма саксия. Когато растението цъфти с максимални цветове, не го пресаждайте, а просто извадете горната част от пръста и я заменете с нова. Това се прави в период на 2-3 години. Може да подрязвате върховете на най-дългите клонки, за да се образува красива и гъста корона.
Що се отнася до торенето, то трябва да става през пролетта-лятото 1 път на 2 седмици. Торенето на хибискуса е с минерални и органични торове. През студената част от годината китайската роза трябва да се тори само ако се намира на топло място - по веднъж месечно.
Поливането на хибискус трябва да обилно през топлите месеци и по-умерено зимно време. Важно е да запомните, че китайската роза не обича студа и при наличието на по-ниски температури листата ѝ започват да падат и цъфтежът ѝ не е така обилен. Ако държите саксията на сенчесто място, пъпките на хибискуса ще започнат да падат.
Видове хибискус
- Хибискус сирийски (H. syriacus) или Мугунхва - листопадно дърво, растящо във вид на храст и представлява всъщност познатата ни дървовидна ружа. Известно още като "Розата на Шарън", то се тачи като националното цвете на Южна Корея. Хибискус сирийски може да живее до 100 години и най-често се използва за озеленяване на паркове, алеи, стени, огради. Започва да цъфти след 3-4-годишна възраст. Корена на неговото име - мугун, може да се преведе като безсмъртие, затова и цветето точно отразява безсмъртната природа на Южна Корея;
- Хибискус сабдарифа (H. sabdariffa) – това е суданска роза, от която се приготвя познатия ни чай каркаде. Известно е с търговските наименования коноп Розела, Сиамска юта, юта от Ява. Цялото растение е с червеникав цвят, а интересен факт е, че пресните листа се използват в салати. Хапват се дори семената, които доста приличат на сусам. Обикновено се препичат и се смилат, като се влагат в супи и сладкарски изделия. От цветовете на Хибискус сабдарифа се прави чаят каркаде;
- Хибискус конопен (Hibiscus cannabinus) – този вид произхожда вероятно от южна Азия. Известен е с доста наименования - коноп hibiscus, коноп от Гамбо (Gambo hemp), сиамска юта, kеnaf, юта от Бимли (Bimlipatam jute), коноп от Амбари, Папула от Сан Франциско, Dah, Meshta и др. И за да не се заблудите, трябва да уточним, че този вид хибискус не съдържа психотропни вещества. Отглежда се заради растителните влакна, които се получават от сухите стъбла и са стабилна конкуренция на конопа. Те са доста здрави и еластично, а на всичкото отгоре са и водоустойчиви.
- Хибискус китайски (H. rosa-sinensis) – добре познатата ни китайска роза, която расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Като национално цвете на Малайзия, неговите пет листенца символизират петте заповеди на исляма.
Интересно е, че този религиозен символ е почитан от всички в страната, не само от мюсюлманите. Това, заради което се отглежда китайска роза, са нейните красиви цветове с наситен цвят. Китайският хибискус масово се използва за декорация и оформление на просторни помещения, зимни градини, офиси, домове и т.н.
Състав на хибискуса
В съставът на хибискуса и по-специално в този, от който се прави чай каркаде, се открива изобилие от микроелементи и полезни вещества. Чаят от хибискус е богат на витамин С, минерали, пектин;
В състава на каркадето се откриват 15-30% органични киселини, в това число и лимонена киселина, малеинова и винена киселина. Процентът на протеини е между 7.5% - 9.5%. В сушените листа на хибискуса се съдържат 13 аминокиселини, 6 от които са абсолютно необходими за човешкия организъм;
Освен това се откриват нива на полизахариди, флавоноиди и гликозиди като cyanidin и delphinidin, на който се дължи и характерният наситено червен цвят. Заради антиоксидантните си свойства, чаят от хибискус отдавна се използва в азиатската народна медицина като леко лекарствено средство.
Употреба на хибискус
Както вече споменахме, от hibiscus sabdariffa се прави популярният в цял свят билков чай Каркаде. Този чай може да се консумира както топъл, така и студен през цялата година и е с изключителни ободряващи свойства, като напомня по вкус и цвят.
Каркадето е много популярно в Северна Африка и Египет, където може да се купи в магазини и от улични търговци. Казват, че напитката била предпочитана от фараони, а лечителите там са я използвали за понижаване на кръвното налягане. По време на традиционните сватби в Египет и Судан чаят от каркаде, предимно охладен, неизменно присъства.
От цвета на хибискус обаче се приготвят и доста други напитки, като например популярната в Ямайка, в която се добавя джинджифил, ром и захар или мед. В Триндидат и Тобаго пък се произвежда бира с добавка на каркаде.
Още от древни времена, та и до днес в Панама приготвят традиционна напитка от цвят от хибискус, ситно нарязан пресен джинджифил, захар, карамфил, канела и индийско орехче, които възвират заедно. По традиция около Коледа и Нова година в части на Централна Америка, Мексико, Западна Индия, Карибския басейн се приготвя напитка с хибискус.
Сушен цвят от хибискус, който се тачи като природен лек, от доста време може да се намери в магазините за здравословно хранене в САЩ, предимно в Калифорния и други южни щати. Отварата от хибискус се счита за национална напитка на Сенегал хибискуса, а в Гамбия и Мали обичат да допълват вкуса с мента и джинджифил.
Китайците пък обичат да си похапват захаросани венчелистчета от цвета на хибискус. Пак там се прави напитка, която се смесва със зелен чай в съотношение 1:4 и която понякога се добавя към вино.
Ползи от хибискуса
В земите на днешен Тайланд от незапомнени времена и до днес хибискус се пие, защото се знае, че намалява вредния холестерол. Съвременни изследвания показват, че редовната употреба на чай или напитка от хибискус понижава високо кръвно налягане. Заради високото си съдържание на витамин С, чаят е много ефикасен при настинки, простуда и грип.
Всеизвестна е тонизиращата сила на хибискус и неслучайно много спортисти го използват. Растението действа като диуретик, укрепва сърцето, стените на капилярите и кръвоносните съдове. Доказано намалява риска от инсулт, инфаркт, но освен това предпазва бъбреци и облекчава спазми.
За целта може да пиете чай от каркаде по 1-2 пъти дневно.
Твърди се, че редовната консумация на отвара от хибискус помага за намаляване вредните мазнини и холестерола в тялото си и действа подобряващо състоянието на вътрешните органи, най-вече на черен дроб.
Каркадето подобрява апетита и влияе положително на храносмилателната система и панкреаса. Напитка е доста подходящ за хора, които не са в първа младост, защото допринася за поддържането на тялото и за подмладяване на клетките.
Както споменахме по-горе, каркадето е с доказано антидепресивни свойства и с комплекса си от витамини и минерали е силен тоник за цялото тяло. Отварата от хибискус засилва имунитета. Напитката може да се прие за профилактика на здравето, но за по-специализирани проблеми, е нужна консултация със специалист и самолечение не е желателно.
Чай от каркаде
За да си приготвите чай от каркаде, сложете 500 мл вода в съд на котлона и прибавете около 5 г листа от хибискус. Според нуждите на вкуса си, може да увеличите или намалите грамажа на билката. След като водата заври, оставете да къкри на слаб котлон за 5-10 минути. След това прецедете и подсладете по желание. Този чай не съдържа кофеин и има приятен леко кисел вкус, приятен аромат и наситено червен цвят. Остатъка от сварените цветове хибискус дори може да изядете.
Коментари