Слез

Слез

Слез /Malva Sylvestris/ представлява едногодишно презимуващо до многогодишно тревисто растение от семейство Слезови. Слезът е познат още с наименованията баба шарка, волово око, горски слез, камбула, камиляк, молоха, окрелче, пампулка и пуйча трева.

Стъблата на растението са изправени или полегнали, високи до 80 см и разклонени. Листата са с дълги дръжки, закръглени, последователни. Цветовете на слеза са едри, 3-4 см в диаметър, с 1-4 см дълги дръжки. Обагрят се във виолетово, розово или бяло. Слезът има дисковиден плод, вдлъбнат в средата, който след узряването се разпада на множество странични сплескани бобовидни плодчета.

Билката се среща в Средна, Южна и Източна Европа. Култивира се в Белгия, Франция, САЩ. У нас вирее из цялата страна, по тревисти места, край пътищата, изкопите, в редките горски насаждения, покрай посевите и другаде, като запасите от растението са значителни.

Видове слез

По света съществуват повече от 20 разновидности на слеза. Дребнолистният слез /Malva sylvestris/ вирее покрай огради, до стари стени и сипеи, винаги в непосредствена близост на населявана земя.

Широколистният слез /Malva vulgaris/ и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини.

Ядливият слез /Malva verticillata var. crispa/ произхожда от Източна Азия, където се отглежда като зеленчуково и медицинско растение. Използва се за салати и супи, като сгъстяващ компонент. Семената на растението също са ядливи, но събирането им е трудно.

В България виреят няколко вида слез, които също могат да се ядат, но те са по-малки, често полегнали растения, с по-дребни листа и стипчив вкус. Салатният слез се прилага и като билка. Съществуват сведения, че улеснява храносмилането.

Билка Слез

Състав на слез

Цветовете и листата на слез съдържат слузесто вещество, танини, каротин, витамин С, органични киселини, следи от етерично масло, минерални соли, захари и фитостерол. Слузното вещество от листата и цветовете се отличава с високо съдържание на ксилоза и арабиноза. Цветовете съдържат още и антоциановия глюкозид малвин. Семената на билката имат в състава си до 18% тлъсто масло.

Събиране и съхранение на слез

Слезът цъфти през летните месеци. От растението се използват листата /Folia Malvae/, цветовете /Flores Malvae/ и дръжките /Herba Malvae/. Листата се берат по време на цъфтежа на билката, като се откъсват с къси дръжки.

Цветовете се берат заедно с чашките без дръжките в началото на цъфтенето. Желателно е брането да се извърши в бездъждовно време, след роса. Прецъфтелите цветове не бива да се берат. Събраният материал се слага в кошове или кошници, без да се мачка.

След като листата и цветовете се съберат, материалът се почиства от други случайни примеси и се суши поотделно, разстлан на тънък пласт в сушилня до 40 градуса или в проветриви помещения.

Сушенето на слънце само за листата се допуска, докато се отдели по-голямо количество влага и те започнат да се набръчкват. След това материалът се доизсушава на сянка.

Дрогата трябва да се изсуши бързо, защото при наличност на влага червясва лесно. Също така трябва да се предпазва от насекоми и ръжда.

От 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи, а от 5, 5, кг свежи цветове се получава 1 кг сухи. Миризмата на изсушената билка може да бъде до някъде неприятна, а вкусът ѝ е слизест.

Ползи от слез

Слез е лечебно, медоносно, фуражно и декоративно растение.

Той има противовъзпалително, облекчаващо, слабително, спазмолитично и седативно действие. Използва се за лечение на пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица, задух, емфизем. Дрогата помага при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб.

Сушен Слез

Препоръчва се още при кожни заболявания - циреи, отоци, акне, колпити, фурункули, при изгаряния и хемороиди. В българската народна медицина растението се прилага при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заушка, обриви, трудно уриниране, рак на гърдата и рак на кожата.

Слезът се прилага и за стимулиране отделянето на мляко у кърмачките.

Цветовете се употребяват и като багрилно средство в питейната промишленост. Те боядисват и вълна в лилав или сив цвят.

Народна медицина със слез

Народната медицина препоръчва чая от слез при възпаление на слизестите ципи вътре в организма, при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната кухина, както и при язви в стомаха и червата. За тези заболявания помага супа от листата на слез и ечемик. Първо се слага да се свари ечемикът и когато той изстине, се добавят листата от слеза.

Студен чай от слез се препоръчва и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и силна пресипналост, както и при ларингит, възпаление на сливиците и пресъхнала уста. Чаят се приготвя, като се накисне една препълнена лъжичка от слеза в 1/4 л вода за една нощ. На сутринта се затопля леко и се консумира.

Слезът помага дори при белодробна ефузия, която понякога предизвиква много силен задух. Приемат се поне по три чаши на ден от течността с накиснатата билка, а прецедените и добре затоплени листа и цветове се слагат като компреси през нощта върху бронхите и белите дробове.

Външно слезът може да се прилага при рани, циреи, подпухнали ходила или ръце, произтичащи от счупвания възпаления на вените. В тези случаи се правят бани на ходилата или ръцете. При счупени кости на краката, когато кракът постоянно се пренатоварва и подпухва, баните със слез са силно препоръчителни.

Баните и компресите на очите със хладък чай от слез се препоръчват и при пресъхване на слъзната течност. За приготвяне на бани две препълнени шепи слез се накисват и оставят да пренощуват в 5 л студена вода. На следващия ден водата се затопля до необходимата температура. Ръцете и краката се киснат в нея около 20 минути. Водата може да се използва още два пъти, като се затопля отново. Миения с хладък слез също така се отразяват благоприятно при сърбящи и парещи алергии на лицето.

Лековитото растение помага не само при ларингити, но и при злокачествени заболявания на ларинкса. В такива случаи се слагат да пренощуват два и половина литра вода заедно с шест чаени лъжички от билката. На сутринта течността се затопля леко и се съхранява в предварително изплакнат с вряла вода термос. Това е дневната доза, като на ден се пият на глътки четири чаши чай, а останалото се използва за гаргара.

Остатъците от чая със слез пък служат за приготвяне на компреси. Те се затоплят леко в малко вода, с ечемичено брашно се разбъркват на каша, намазват се върху ленено парче и се налагат топли.

Студеният чай може да бъде заменен и от запарка, която се приготвя, като една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода. Пие се по една винена чаша три пъти дневно.

Вреди от слез

Бъдете внимателни с приема на слез, тъй като в големи дози дрогата предизвиква токсични прояви.

Рейтинг

5 2
4 3
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати