Слезът (лат. Malva) е името на род от около 40 вида тревисти растения от семейство Слезови, някои от които имат доказани лечебни свойства. От тях най-добре познат и широко използван в народната медицина и фитотерапията е Горският Слез (Malva sylvestris), който е разпространен навсякъде в България и е добре известен на повечето хора. Други известни народни имена на растението слез са камиляк, божа ръчица, камбула, молоха.
Употреба на горския слез в медицината
В научната медицина извлеци от билката слез се използват при възпалителни заболявания на дихателните пътища (белодробни и бронхиални) като обгръщащо, отхрачващо, омекотяващо и укрепващо средство. В някои европейски страни препарати от корените и всички надземни части на слеза се използват и като омекотяващо и отхрачващо средство при кашлица и други възпалителни състояния на дихателните пътища. Освен това билката слез се включва в хомеопатичните препарати за гърди.
Употреба на горския слез в кулинарията
Листата, младите стъбла и пъпките на горския слез съдържат много слуз, витамини и провитамин А, които определят не само лечебната, но и хранителната стойност на това растение. В момента слезът се отглежда за хранителни цели в Китай и Египет. В Кавказ и до днес зелените части със сладък вкус на див слез се ядат като част от супи и салати. Листата се използват и като подправка за различни ястия, сушат се, смилат се на прах, подправят се към салати и супи, добавят се към сосове. Някъде ги използват като заместител на спанака. От тях могат да се направят и сарми. Неузрелите семена на дивия слез имат вкус на лешници, те могат да се добавят сурови към салати, да се мариноват и да се поставят в солена саламура.
Употреба на горския слез в цветарството
Горският слез е добре известно декоративно растение, което се използва широко в цветарството и често се отглежда в цветни лехи. Той е бил култивиран още в дните на Древен Египет не само заради красивите си лилави цветове, но и като лечебно растение.
Ботаническо описание
Тревисто растение от 20 до 100 см височина с добре развит главен корен. Стъблото е изправено, космато и слабо разклонено. Листата без прилистници, прости кръгло-бъбрековидни, 5-7-делни или почти целокрайни, меко влакнести, с дълги дръжки, също покрити с власинки, но доста твърди. Разположението на листата е правилно.
Цветовете са двуполови, едри, ярко розово-виолетови, 30-40 мм в диаметър, актиноморфни (правилни), на дълги дръжки. Околоцветникът е двоен, 5-членен. Има много тичинки.
Плодът е сух, разпада се на отделни плодчета (семена). Семена с ендосперм. Характерни са слузните клетки в кората и сърцевината. Цъфти от юли до септември. Топлолюбиво растение.
Събиране и съхранение на слез за лечебни цели
В народната медицина се използват корени, листа, цветове или стъбла на растението. Всички надземни части се събират преди цъфтежа. Листата се нарязват с дръжки с дължина до 2 см. Листата мога да се берат от юни до септември. Цветовете се събират когато цъфтят с чашката, но без да се разклащат. Надземните части се сушат в проветриво място, далеч от слънчева светлина. Корените се изкопават през есента. За съхранение на активните вещества ги изсушете на открито, разстлани върху слой плат или в топло помещение. Цветовете, листата и корените се съхраняват 2 години.
Химичен състав на слез
Лечебните свойства на горския слез се дължат на разнообразието на неговия химичен състав. Съдържа терпеноидни съединения (монотерпеноиди, норсесквитерпеноиди, дитерпеноиди); феноли и техните производни (4-хидроксибензилов алкохол, тирозол); фенолкарбоксилни киселини (включително ферулова киселина); кумарини (скополетин). Намерени са още: в листата - флавоноиди, в цветовете - антоцианини (пигменти), в стъблата и листата - мастни киселини, в семената - малвацинова, стеркулинова, дихидростеркулинова киселина, както и тлъсто масло (до 18%). В допълнение, надземните части на слеза съдържат витамини С (до 3% в листата, 1% в цветята) и А (до 0, 05% в листата), захари, слузни вещества и танини.
Фармакологични свойства на слеза
Слезът проявява редица лечебни свойства: обвиващо, противовъзпалително, отхрачващо, омекотяващо, успокояващо, аналгетично, имуностимулиращо. В проведени експерименти, водният екстракт от горски слез има имуномодулиращи и антиоксидантни свойства. Екстрактите проявяват антибактериална активност. В допълнение, водният екстракт от горски слез проявява противогъбично действие. Препаратите от слез регулират и функцията на стомашно-чревния тракт.
Използване в народната медицина на слеза
Слезът е стар народен лек за много болести. В народната медицина обикновено се използват цветове, листа, стъбла и корени. Народните лечители препоръчват да се използват отвари и запарки от билката и корена на слеза както външно, така и вътрешно.
Най-честата употреба на цвят и листа на слез е като успокояващо продължителната кашлица средство, при настинка и грип, бронхит, пресипнал глас, червено гърло, стоматит и пародонтоза. Запарки и отвари от слез се приемат през устата, а също така се използват за гаргари и инхалации. Сиропи против кашлица с екстракт от слез се използват и в официалната медицина.
Слезът е отлично средство за профилактика на храносмилателния тракт и пикочните пътища. Използва се за облекчаване на възпалителни процеси в хранопровода и стомаха, бъбреците и пикочните пътища. Препаратите от цветовете и листата на слеза се използват за лечение на спастичен колит и запек.
Корените и надземните части на слеза се използват за лечение на конюнктивит и блефарит, листата и цветовете се използват като компреси при тумори.
В практиката на народната медицина пресен стрък от слез се използва за превантивни цели срещу недостиг на витамини.
Отвара от семената на слеза се използва като средство за детоксикация и като диуретик., също и за слабително.
Лапи от листа на горския слез се използват като компреси за облекчаване и успокояване на болка и възпаление външно при наранявания. Помагат и за бързо зарастване на раните.
Според народните лечители, ако сдъвчете стрък от слез със сол и го намажете на фистули, това ще помогне.
Листата и цветовете на слеза омекотяват гърдите, предизвикват прилив на мляко.
Слезът често се включва в смеси от растения (пелин, овес, лайка) за бани, използвани при тумори на далака, хемороиди и други заболявания под формата на мехлеми и омекотяващи лапи, като средство за заздравяване на рани при изгаряния и кожни възпаления.
Слезът се използва широко в народната медицина на много страни:
- В народната медицина на Средна Азия отвара от листа на слез със захар се използва при кашлица, а семената се използват като слабително.
- В китайската медицина корените от слез се използват при бронхит;
- В Тибет корените от слез се използват като диуретик;
- В Таджикистан корените от слез се използват за лечение на хемороиди; гонорея, кашлица, стомашни заболявания, дисменорея, диария;
- В монголската медицина семената от слез се използват при водянка, отоци и сърдечно-съдова недостатъчност.
Слезът се използва широко в домашната козметика и дерматология:
- Отвара от билка слез под формата на лосиони се използва външно за омекотяване и облекчаване на сърбежа при кожни заболявания;
- Компреси от билки от слез се използват за лечение на гнойно акне, изгаряния, херпес, дисхидроза като противовъзпалително средство;
- Запарка от слез се препоръчва за изплакване на суха коса след измиване;
- Цветовете и листата на слеза се включват в козметични препарати за маски за суха, раздразнена кожа, бръчки и за освежаване на кожата на лицето.
Противопоказания и странични ефекти при употреба на слез
Към днешна дата няма специални противопоказания или информация за токсичните ефекти от употребата на лекарства на базата на слез. Но, за да бъде това твърдение медицински издържано, трябва да се направят още изследвания. Въпреки това, преди да използвате препарати от слез, препоръчително е да се консултирате с лекар.
Не са правени проучвания за въздействието на билката при бременност и кърмене, затова не се препоръчва нейната употреба без разрешение на лекар.
При големи количества консумиран слез като храна или на отвара е възможно да предизвика диария.
