Вълча ябълка

Вълча ябълка

Вълча ябълка или обикновена вълча ябълка /Aristolochia clematitis L./ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Копитникови. Вълчата ябълка има късо пълзящо коренище и неприятна миризма. Стеблото на растението е право, голо, набраздено неразклонено, достигащо 40—80 см височина.

Листата на вълчата ябълка са последователни, с дълги дръжки, сърцевидни в основата, широко яйцевидни. Цветовете са по 2 — 8 на групи в пазвите на листата. Околоцветникът е светложълт тръбест, в основата гърневидно разширен, на върха едностранно разширен в плоско езиче. Плодът е сферична крушовидна кутийка, месеста и зелена в незряло състояние, с множество плоски триъгълни семена.

Вълчата ябълка цъфти от май до юли. Тя се среща по влажни тревисти места, из ливади, разредени гори и храсталаци, край пътища и стобори, плевел в окопните култури. Разпространена е в цялата страна от низините докъм 700 м надморска височина. Освен у нас билката се среща и в Европа, Средизменоморието и Югозапазна Азия.

История на вълчата ябълка

Името "Aristolochia" означава "отлично раждане" и се свъзрва с традиционното приложение на пресния сок от растението - предизвикване на родилни болки. Индийският корен (Aristolochia indica) бил използван главно при раждане. В Англия билката е известна като "birthwort" (важна за раждането) и отново са я използвали за тази цел.

Древногръцкият философ Теофраст (372-286 г. пр.н.е.) докоментира, че растението било употребявано за лечение на заболявания на матката, ухапвания от влечуги и рани на главата.

Някои от видовете вълча ябълка носят общо наименование snakeroot (змийски корен), тъй като много от видовете били използвани от индианците при ухапване от змия. Те приемали лековитото растение и за лечение на стомашни болки, зъбобол и трески.

Ацтеките прилагали вълчата ябълка за лечение на абсцеси, дизентерия, глухота и за какви ли не други заболявания.

През 1934 г. учените Дийл и Моузър първи съобщават добри резултати от използването на вълчата ябълка като средство за лечение на рани. Причината за техните проучвания са наблюденията, че селяните в Пфалц успяват за няколко дни да излекуват хронични язви и гнойни рани, както и паронихии на ръцете и краката чрез всекидневно правене на бани с отвара от вълча ябълка.

Няколко години по-късно и друг учен коментира отличното гранулиращо и епителизиращо действие на билката, и за особено добри ефекти при торпидни язви. Установена е също така антибактериална активност на алкохолни и ацетонови екстракти вълчата ябълка. А през 1961 година учените Моуз и Лукас съобщават за стимулиращото фагоцитозата действие на екстрактите от същото растение

Състав на вълча ябълка

Коренището и коренът на вълчата ябълка съдържат аристолохиева киселина, бонова киселина, смоли, дъбилни вещества, 0.25—0.4% етерично масло, алкалоидите аристолохин, магнофлорин й др.

В надземната част на растението е установено наличието на аристолохиева киселина (0.03—0.4%), етерично масло, дъбилни вещества, клематитин (горчиво вещество), смоли, витамин С, алкалоидът магнохлорин, ябълчена киселина, р-ситостерин, цирилов алкохол, триметилаланин, холин, сапонини, флавони, една антибио-тична субстанция.

Билка Вълча ябълка

Отглеждане на вълча ябълка

Вълчата ябълка е сравнително трудно за отглеждане растение, затова се препоръчва само на опитни градинари. Друга важна подробност е, че цветовете на вълчата ябълка имат доста неприятна миризма. Ако все пак сте решили да отглеждате точно това цвете, имайте предвид, че много често то умира спонтанно. Иначе най–добре вълчата ябълка ще се развива в зимна градина. Около саксията трябва да има много простор, за да може да се увива.

Дългите лози се усукват около подпори. Възможно е да култивирате вълчата ябълка като висящо растение в големи кошници. Това цвете няма период на покой, което предполага еднаквото поливане през всички сезони - обилно с филтрирана вода. Добре е листата на вълчата ябълка да се оросяват редовно, но без да се мокрят цветовете ѝ. По време на растежа цветето трябва да се тори всяка седмица. Вълчата ябълка не се пресажда. През зимата трябва да се подрязва, за да се подсили растежа ѝ.

Събиране и съхранение на вълча ябълка

За медицински манипулации се използват коренищата на билката, а също и надземната ѝ част. Тези части се събират от септември до октомври. Коренищата се вадят след узряването на семената, почистват се надземните части и излишни примеси, след което се измиват и се отцеждат.

Подготвеният материал се суши на сенчести места или в сушилня при температура, не по–висока от 40 градуса. Надземната част се бере по време на цъфтежа през май и юни. Суши се по същия начин, както и коренищата. Изсушеният материал се опакова в бали и се съхранява в сухи и проветриви складове.

Ползи от вълча ябълка

Вълчата ябълка е използвана за предизвикване на родилни болки и когато се приема след раждането, тя възпрепятства инфекцията чрез предизвикване на менструация. Отварата се пие още за лечение на язви, астма и бронхит. Билката се употребява за лечение на рани, язви и ухапвания от змии. Лапи и настойки са били използвани от индианците за ухапвания от змии. За същата цел е прилагана и в Амазонка.

Вълчата ябълка се използва по най-различни начини в почти всички европейски страни. Тя се счита за силно средство срещу настинки. В Судан се използва при ужилвания на скорпион. В Иран, европейският сорт се прилага като тоник и за предизвикване на менструация. В Индия се употребява като контрацептив. В Мексико, отдавна се препоръчва при ухапвания от змии.

Вълчата ябълка се приема за стимулиране на имунната система, както и в лечението на причинени от алергия колики на стомашно - чревния тракт и жлъчния мехур. В китайската медицина тя се употребява за болки в ставите, болки в корема, малария и абсцеси. Хомеопатичните приложения обхващат гинекологични заболявания и лечение на рани и язви. Използва се в лечението след голяма операция и в лечения на проблеми с уши, нос и гърло.

В чужбина се произвеждат много препарати, съдържащи аристолохиева киселина. Предписват се при раневи процеси, тъй като се счита, че се постига бързо изчистване на раните и добро гранулиране. Произвеждат се и унгвенти, екземи, псориазис, абсцеси, мехури на краката, причинени от дълго ходене с неудобни обувки. Комбинирана предимно с венотонично действащи билки вълчата ябълка се използва при заболявания, дължащи се на венозна недостатъчност като флебити, тромбофлебити, варици, хемороиди и др.

Въпреки че е успешно употребявана и в Китай за белодробни заболявания, болка и задържане на течности, в Германия вълчата ябълка е забранена поради токсичността на аристолохиновата киселина в състава ѝ.

Народна медицина с вълча ябълка

Българската народна медицина препоръчва коренищата и надземната част на вълчата ябълка още при треска, ревматизъм, подагра, скрофули, запек, за засилване на матката, кашлица, начална туберкулоза и др. Външно билката е добро средство за промивки на рани при ухапване от насекоми, за компреси при гнойни рани, екземи и др.

Настойката от семената на растението се прилага за регулиране на сърдечния ритъм - увеличава амплитудата на сърдечните съкращения.

Вътрешно се ползва под формата на воден извлек: Залейте една чаена лъжичка ситно нарязан корен с чаша студена вода. Билката се оставя да кисне в продължение на 8 часа, след което се прецежда се през марля и се приема на части за един ден.

За външно приложение под формата на компреси помага следната отвара: Две чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с две чаши вода. Отварата се вари продължение на 30 минути и се прецежда.

Вреди от вълча ябълка

Както вече споменахме, вълчата ябълка е отровна, затова трябва да се прилага само под лекарски контрол. При предозиране билката предизвиква менорагии, а при бременност може да стане причина за спонтанен аборт.

Рейтинг

5 3
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес