Гулията /Helianthus tuberosus/ представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Астерацее. На външен вид гулията наподобява силно слънчогледа – стеблата достигат височина до 3 метра, имат силно разклонение. Листата имат яйцевидна форма, заострени и груби с широчина до 10 см и дължина до 20 см. Понякога листата се чупят под действието на собствената си тежест. Цветовете на гулията са оцветени в ярко жълт цвят, достигат диаметър до 8 см и цъфтят от август до ноември месец.
Гулията се среща под различни наименования – германски картоф, земен артишок, йерусалимски артишок, индиански грудки, земна круша, топинамбур, земен слънчоглед, малък слънчоглед, захарен картоф, но най-известното е земна ябълка. Гулията погрешно е кръстена топинамбур на името на племе от Бразилия, което посещава Париж три години след пренасянето на растението в Европа – около 1610 година.
Родината на гулията е Северна и Средна Америка /по-специално Мексико/. Смята се за културно растение на индианците, още преди времето на Колумб. Днес земната ябълка е разпространена в почти всички континенти по света. Отглежда се най-вече в Русия, Азия, Австралия и Северна Америка. В Европа гулията е изместена от картофа през 18 век. Въпреки това, тя има две много важни предимства по отношение на отглеждането си – не боледува от фитофтора и не се засяга от колорадския бръмбър, който, както знаем, е бича на картофите. В наши дни гулията има определено стопанско значение само в Холандия и някои части на Южна Франция.
Грудките на гулията растат до ноември месец, след което е хубаво да се оберат възможно най-късно, за да се осигури време на хранителните вещества от надземната част да преминат и в грудката.
Състав на гулията
Гулията е изключително полезна за здравето, факт, който се обуславя от богатото ѝ съдържание на редица вещества, както и от високото съдържание на инулин. Инулинът представлява ценен природен полизахарид, който се състои от 95% фруктоза. Освен инулин в земната ябълка се съдържат голям брой биологични активни съединения – желязо, цинк, фибри, силиций, магнезий, фосфор, калий, пектин, аминокиселини, органични киселини, витамини С и В. Гулията е ниско калорична и се усвоява много добре от организма.
100 г сурова гулия съдържат 73 калории, 17.4 г въглехидрати, 1.6 г диетични фибри, 0.1 мг витамин В6, 4 мг витамин С, 14 мг калций, 17 мг магнезий, 13 мкг фолиева киселина, 0.1 мг манган, 429 мг калий, 78 мг фосфор, 1.3 мг ниацин, 0.2 мг тиамин.
Съхранение на гулия
Събраните грудки гулия бързо изсъхват, оставени на открито. Те трябва да се съхраняват в мазе при температура около 0 °C и влажност до 95%. Най-добре е грудките да се покрият с пръст или влажен пясък или събрани на купчина и покрити със сняг или пръст. Най-ефективният начин за съхранение е да се извадят от земята не през есента, а през пролетта. Извадените през пролетта грудки гулия имат по-добър вкус. Освен това добивът на грудки винаги е по-голям през пролетта, защото те растат, докато земята не замръзне.
Гулия в кулинарията
Гулията може да се консумира както сурова, така и печена или варена. Грудките леко напомнят за картофи, въпреки че с редицата си малки израстъци се оприличават повече на корени от джинджифил. На вкус наподобява на круши или артишок.
Грудките са много хранителни и не е необходимо да се белят преди консумация. Обаче хубавото им измиване с чиста вода е задължително. Тъй като гулията има много неравна структура, която позволява задържането на пръст и пясък, бъдете много внимателни и старателно я измивайте.
Гулията може да се добавя към салати, подобно на картофа, да се изпържи на палачинки. Сварените и пасирани грудки имат вкус почти идентичен на този на картофите. Това обуславя възможността за заменяне на картофите с гулия в редица рецепти.
Във Франция грудките са редовна съставка на салатите. От тях стават и чудесени супи с гулия, кремове и солени пюрета. Печена гулия със свинско или пилешко месо е неустоимо ястие. Към ястията с гулия могат да се добавят топени сирена, мляко или сметана. Не преварявайте гулията, защото губи част от своите качества.
Горещ чай с резен гулия има почти същите вкусови качества като тези на чай с лимон. Затова грудките много често са наричани "лимона на севера".
Ползи от гулията
Като стана ясно, гулия се добива през зимата или пролетта – сезони, в които организмът страда за повече витамини и полезни вещества. Точно затова гулията се превръща във важен имуномодулатор, който притежава редица полезни вещества. За разлика от картофите, в гулията няма скорбяла, а естествена захар.
Земната ябълка е много подходяща за хора, страдащи от диабет. Консумацията на гулия е благоприятна за болни от сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни проблеми, висок холестерол, диабет, затлъстяване и различни алергии, при някои имунодефицитни състояния, при проблеми с косата и чупливост на ноктите.
Редовната употреба на гулия и по-специално на съдържащия се в нея инулин помага за намаляване на нивото на кръвна захар и в същото време повишава ефективността на инсулина. Освен това се наблюдава намаление на холестеролните нива в кръвта, намалява се риска от възникване на сърдечно-съдово заболяване.
Инулинът способства усвояването на магнезий и калций, което превръща растението във важно превантивно средство срещу остеопороза. Гулията спомага за премахване на излишна телесна маса, възстановява нормалната чревна флора и потиска действието на вредните чревни микроорганизми.
Грудките на гулия служат като средство за пречистване на кръвта и са изключително полезни за черния дроб и бъбреците. Растението спомага за извеждане от организма различни замърсявания.
С полезната гулия може да приготвите всички ястия като:
Коментари
С "Гулия" се именува Алабашът в Западна България. Земната ябълка там се именува "Гута".