Маниоката /Manihot esculenta/ (Cassava) представлява тропически храст, принадлежащ към семейство Млечкови. Отглежда се главно в Южна Америка и Африка. Растението се счита се трети по големина източник на хранителни въглехидрати в тропиците. Маниоката е основен хранителен продукт в развиващите се страни, осигурявайки прехрана за около 500 млн. души.
Коренът на маниока е заострен и дълъг, с твърда хомогенна вътрешност, която е обвита в кора с дебелина около 1 мм. Сортовете маниока, които са предназначени за търговия, достигат диаметър 5-10 см в горната си част и дължина от 15 до 30 см. Плодовата вътрешност може да бъде жълтеникава или бяла на цвят.
Маниоката се отглежда лесно и носи много богата реколта, подобно на много тропически растения. Може свободно да се твърди, че маниоката е едно от най-продуктивните растения, отглеждани за храна на човека. Тя заема второто място по продуктивност след захарна тръстика.
Най-старите доказателства за отглеждането на маниока са намерени при археологически разкопки в Салвадор. Тези разкопки показват, че още маите отглеждат култивирана маниока. Маниоката е основен хранителен продукт за населението на Америка в периода преди Колумб и много често е изобразявана в местното изкуство.
Състав на маниока
Маниоката е изключително богата на скорбяла. Съдържа много белтъчини и важни минерални вещества като калций, калий, желязо. Маниоката има високо съдържание на витамин С. Суровите корени на маниока съдържат гликозид на циановодородната киселина, концентрацията на която разделя сортовете маниока на сладки и горчиви.
Ако се нарани тъканта на растението, гликозидът влиза в контакт с ензима линамараза, който се разпада до ацетон и водороден цианид. Дозата на циановодородната киселина, която се съдържа в 400 г сурова горчива маниока, е смъртоносна за хората.
Избор и съхранение на маниока
В нашата страна корен от маниока трудно може да се открие, но за сметка на това в специализираните магазини може да се закупи брашно от маниока, което е безглутеново.
Маниока в кулинарията
Както стана ясно, консумацията на големи количества корен от маниока е изключително опасна за здравето. Това обаче важи само за суровия вид. За да се премахне циановодородната киселина, маниоката се подлага на термична обработка.
Друг начин за отстраняване на опасната отрова е смилането и сушенето на кореноплода. От полученото брашно се пекат вкусни, тънки питки.
От корените на маниока се приготвя безглутеновото нишесте тапиока. Използва се за сгъстяването на супи, кремове и различни ястия. Може да се срещне на прах на люспи, на пръчици или като малки топчета.
Тапиоката има приложение в рецептите за кремове. Тя има много неутрален аромат, затова може да се комбинира с по-пикантни подправки.
Кокосът и тапиоката са много добри партньори, затова ще ви представим рецептата за крем с кокосово мляко и тапиока.
Необходими продукти: 1 ч.ч. тапиока, 400 мл кокосово мляко, 2 дюли, 5 с.л. пудра захар и 3 с.л. кафява захар.
Начин на приготвяне: Тапиоката се накисва за една нощ. На сутринта се измива и се вари в 11/2 ч.ч. вода. Бърка се непрекъснато, докато топчетата тапиока не станат прозрачни. След това се прибавя пудрата захар и кокосовото мляко.
Бърка се до сгъстяване на сместа. Дюлите се нарязват на кубчета и се нареждат в тавичка. Пекат се около половин час, като се разбъркват от време на време. След това се поръсват с кафявата захар и се оставят във фурната да се карамелизират.
Докато кремът от тапиока е още горещ, се разпределя в купички за десерт, оставя се да стегне малко, след което отгоре се слагат запечените дюли. Кремът може да се консумира както топъл, така и охладен.
Коренът от маниока се приготвя, като се обелва и се нарязва по дължина. Твърдата част, която се намира в средата се отстранява. След това грудката се нарязва на парчета и се сварява в подсолена вода.
Сервира се с пикантен сос, предварително приготвен от зехтин, чесън, магданоз и сол. Сварената маниока може и да се запържи. Маниоката се използва както в солени, така и в сладки ястия.
Ползи от маниока
Мехлемът от маниока е полезен при язви на роговицата и конюнктивит. Маниоката има леко слабително и добро антисептично действие. Освен в кулинарията маниоката намира приложение и в козметиката. Тапиоката се съдържа в редица пасти за зъби, козметика за лице и тяло. Грудката не съдържа глутен, което я прави подходяща за консумация от хора с глутенова непоносимост.
Вреди от маниока
Въпреки че е едно от най-продуктивните растения в света, стана ясно, че маниоката съдържа опасни вещества, които застрашават човешкото здраве и живот. Поради тази причина трябва да се консумира добре обработена тапиока, в която няма следи от циановодородна киселина.
Коментари