Нахутът – наричан още „леблебия“ в някои региони – от векове присъства в кухнята на много култури: от Близкия изток и Средиземноморието, до Индия и Северна Африка.
Тези малки, закръглени зърна са не просто вкусна и универсална съставка, а истинска хранителна съкровищница, скрита в шушулка. В ерата на здравословното хранене, растителните протеини и устойчивата кухня, нахутът се нарежда сред най-ценните растителни храни.
Но всъщност какво съдържа нахутът? Какво го прави толкова полезен за нашето тяло и какво се крие зад неговия мек, ядков вкус? Нека надникнем по-дълбоко в хранителния му състав.
Протеини – растителната сила на нахута
Една от най-важните характеристики на нахута е високото му съдържание на протеини. В 100 грама сварен нахут се съдържат около 8–9 грама белтъчини, което го прави отличен избор за хора, които се хранят без месо, както и за спортуващи, вегетарианци и вегани. Белтъчините от нахут са сравнително добре усвоими и съдържат някои от незаменимите аминокиселини, необходими за изграждането на тъкани и мускули.
Фибри – храна за червата и ситост за дълго
Нахутът е изключително богат на разтворими и неразтворими фибри, които поддържат здравето на храносмилателната система, регулират изхождането и поддържат баланса на чревната микрофлора. В 100 грама сварен нахут има около 7–8 грама фибри, което е значителен процент от дневната препоръчителна доза. Благодарение на фибрите, нахутът засища добре и предотвратява резките колебания в кръвната захар. Неслучайно може да се приготви хляб от нахут и засищащи нахутени кюфтенца.
Въглехидрати – бавно освобождаваща се енергия
Нахутът съдържа предимно сложни въглехидрати, което означава, че тялото ги усвоява бавно и равномерно. Това води до устойчива енергия, без пикове и сривове, каквито се наблюдават при захарите и рафинираните храни. Поради тази причина нахутът е полезен избор за хора с инсулинова резистентност, диабет или за онези, които искат да контролират апетита си по естествен начин.
Мазнини – малко, но полезни
Нахутът съдържа сравнително малко мазнини (около 2–3 грама на 100 г), но те са основно ненаситени – т.е. „добрите“ мазнини, които подпомагат здравето на сърцето. Съдържанието на омега-6 мастни киселини е умерено, а приготвен в комбинация със зехтин, тахан или авокадо, нахутът се превръща в сърцезащитна храна.
Желязо, магнезий, фосфор – минералният заряд
В нахута се съдържат ценни минерали, които играят ключова роля за нормалното функциониране на организма. Желязото е особено важно за хора, които не консумират месо – 100 грама сварен нахут осигурява около 15–20% от дневната нужда от желязо, като в комбинация с витамин C (например лимонов сок), усвояемостта му се подобрява значително.
Освен желязо, нахутът е добър източник на:
Магнезий – регулира кръвното налягане, подпомага нервната система и действа антистресово;
Фосфор – необходим за костите, зъбите и енергийния метаболизъм;
Цинк и мед – важни за имунната система и възстановителните процеси.
Витамини – особено от група В
Нахутът съдържа витамини, най-вече от група В – включително фолиева киселина (витамин B9), която е от ключово значение за бременни жени, както и за клетъчния растеж и синтеза на ДНК. Налични са още витамин B1 (тиамин) и B6, които подпомагат мозъчната дейност, нервната система и производството на енергия.
Антиоксиданти и растителни съединения
В състава на нахута има полезни антиоксиданти, включително полифеноли, сапонини и фитати, които подпомагат борбата със свободните радикали и действат противовъзпалително. Тези вещества могат да играят роля и в превенцията на сърдечно-съдови заболявания, както и в поддържането на здрава кожа и клетъчна защита.
Вижте също колко време се вари нахут и разберете правилното време за киснене на леблебията. Улеснете готвенето, като разберете и как се бели нахут.
Коментари