Концепцията на Хепи Ауър Щастливия час се появява в Англия в началото на 80-те. Лондонските пъбове първи започват да предлагат две напитки на цената на една в определени часове с цел да засилят своите продажби. Това е много добре прието от клиентите и постига светкавичен успех.
В началото предпочитани били бирата и аперитивите. Скоро след това коктейлите добили голяма популярност.
В наши дни в тези Щастливи часове сухите аперитиви с високо съдържание на алкохол, сервирани в чаши за шотове и доскоро много популярни, вече започват да отстъпват пред напитките, овкусени със сладки ликьори, с класически плодови сокове или с екзотични плодове.
Докато в началото за мезе в Щастливия час са се предлагали само чипс, ядки и мариновани зелени маслини, то днес се сервира голямо разнообразие от храни: от леки закуски, до цели топли блюда.
Часовете на промоцията също са се променили с времето. Първоначално са варирали между 17:00 и 18:00 часа. Постепенно диапазонът се разширява до времето между 19:00 и 22:00 часа с цел подобряване на релаксацията и социализацията.
Всяка страна е пригодила идеята за Щастливия час към своята култура и традициите си.
Във Франция се придържат към шампанското и сухите бели вина и ликьори.
Испанците консумират шерито или бирата с традиционни тапас.
В Англия остават верни на бирата, но консумират също и Порто и Джин тоник.
Американците си остават експерти по смесените питиета.
Италианците допринасят за развиващите се гастрономически аспекти на Щастливия час, като той буквално може да замести вечерята.
В Южна Америка все още предимно се употребяват уиски и ром.
