Права сте, Елена... трябва да се уточнява количеството месо, милилитри вода /чашите са много различни/ и в този ред на мисли - същото правило за всеки вложен продукт. Благодаря за вниманието! Поздрави!
Наистина добра рецепта. Аз обаче не ползвам отдавна тези бисквити - малко са безвкусни и дебели. Слагам по-тънки - те дори не се нуждаят от топване в течност. Освен това и обикновеното нишесте върши работа. В готовия крем, свален от огъня, добавям шепа счукани орехи и малки парченца портокалова коричка. Не е кой знае какво, но променят много вкуса и аромата. А при варенето на крема може да се добави 1 чаена лъжичка масло или маргарин - като изстива сладкишът, не се напуква най-горният слой.
Чудесно ястие, подценено покрай сложните рецепти напоследък. Правя го често, с малки разлики. Внимавам да не се запържват твърде първите три зеленчука, като слагам чаена лъжичка вода - да се задушат, а червения пипер го бъркам с тях 15-20 секунди. И понеже не добавям брашно, постигам сгъстяването, като режа картофите на по-дребни парчета, врат малко повече или настъргвам на ренде малко картоф. Доматите добавям към края, за да не стегнат картофите и доварявам до желаната гъстота. Поръсвам с магданоз. Рецептата е същата - готвачът е различен. Добре върви със сирене или кисело мляко. Наздраве и добър апетит!
В тестото трябва да има щипка сол и малко захар на вкус - аз така правя маслените си сладки. Отгоре са обилно поръсени с пудра захар и затова тестото не бива да е много сладко, ама чак без захар...?! Освен това слагам 1:1 олио и мас - иначе е тежко и доста ронливо. И още: ако завия кифличките по този начин, локума или сладкото, или крема, потича като се стопли. Правя топче, притискам го в ръката си на кръгче, слагам пълнежа, който съм избрала и събирам отново на топче /сферичка/, което леко притискам в тавата. Не слагам хартия, нито мажа с олио - при толкова мазнина не е нужно. Изпечени, още горещи, ги нареждам на един ред и със сито ръся обилно пудра захар, следващия ред отгоре - също и т.н. ОПИТАЙТЕ, ДОБРИ ХАПЧИЦИ СА! САМО ЧЕ НЕ ИМ СЛАГАМ ВИНО!
Къде е водата в съставките? След като захарта се бие и то с вода в сместа, защо трябва да е пудра? Не е посочено как се прилага ананаса... И в крайна сметка бишкотена или бисквитена е тортата? Мисля, че може да се изпълни и с бисквити, и с бишкоти, но това "заглавие" Бисквитена торта с бишкоти е объркващо, да не кажа абсурдно. Иначе идеята ми харесва, но ще падне голямо "редактиране".
Често съм ги правила не само защото са икономични, но са и добра основа за специалитети, тъй като имат ненатрапващ се вкус и почти никакъв аромат. КЪМ РЕЦЕПТАТА: добавям щипка сол, независимо дали пълнежът ще е сладък или солен - иначе са малко блудкави. Ако палачинките са доминиращи, препоръчвам малко повечко мазнина при пърженето/печенето им. Добър апетит и повече въображение - резултатите могат да бъдат неочаквано пикантни!
Че тя си е обикновена баница - боядисаната газирана вода с подсладител не я прави изключителна, а снимката е много хубава. Общо взето така изглеждат баниците от този тип. НО ПО-ВАЖНОТО, КОЕТО ИСКАМ ДА ПИТАМ Е ЗАЩО ПРЕПЪРЖВАТЕ ОЛИОТО - ТО И БЕЗ ДРУГО ТЪРПИ ДОСТАТЪЧНО ТЕРМИЧНА ОБРАБОТКА, ДОКАТО СЕ ОПЕЧЕ БАНИЦАТА. Мисля, че така ще дразни стомаха, пък и не съм оптимист по отношение на вкусовите и качества.
Тези малки питчици ги правя от години. Спасявали са положението, когато бързам - тогава пропущам престоя в хладилника. И още нещо: преди да сложа тавата във фурната, натискам леко всяка питчица в средата и в дупчицата слагам парченце масло. Ароматът после е чудесен!
Забравих да кажа, че отначало се вари само ориза и водата в съотношение 1 към 2, т.е. на 1 чаша ориз - 2 чаши вода Водата извира, оризът е полусварен и тогава се слага прясното мляко. И не - солта няма да го пресече, все пак се слага щипка сол, дори на върха на ножа. Е, по-добре да си бях написала подредено рецептата, не така "на парчета", но моля да бъда извинена.
Абсурдно е да се вари със захарта - аз дори я добавям след като е готово и съм го свалила от котлона. Бъркам малко и тя се разтваря /ползвам много ситна захар/. Брашно не слагам... то и да се сложи, трябва поне леко да се запече, да порозовее... иначе сурово брашно...?! За сметка на това, слагам повечко прясно мляко, като поври и се сгъсти става чудно кремче. Млякото си има достатъчно мазнини, та съм "редуцирала" до нула всякакви други. Ароматите ми са кора от лимон, ванилия и задължително канела.
Чак пък ужас... Елементарно, Уотсън - незначителна грешка. Все пак сте се досетили! Адмирации... за рецептата. Правила съм тези бухтички и ако отпуснеш въображението, стават перфектна основа за невероятни вкусотии.
Еврика! Всичко е било до мен, в градинката ми, а аз умувах за сложни и не особено ефектни методи. Не стига, че цветовете са разкошни, но и останалото е вкусно и полезно. Пия си сока от моркови, червено цвекло, магданоз и др. и не се сещам, че са идеалните оцветители! При това наше производство - без торове и др.химия. Ще доразвия темата, ако се получи добре, ще я публикувам. Сега се сещам, че правих сладко от дуди /плодовете на черницата/. Така оцветяват, че трудно се почиства - мисля, че са идеални оцветители! Благодаря за темата, ще се поровя още!
За да е напълно по мой вкус, бих добавила парченце люта чушка при пасирането, малко чер пипер върху сиренето, а си мисля, че мога да пробвам и вариант с кашкавал, чийто мек вкус и по-ниска соленост по-добре върви с маслини или аншоа. Рецептата ме заинтригува - затова и ще пробвам разни варианти. За по-нежните стомаси обаче, оригиналната рецепта е перфектна !
Българското уасаби - по-евтино, със същите свойства и по-щадящо стомаха. Всяка чужда, далечна и скъпа билка, по която се захласваме, има аналог в родното място на човека и помага много повече. /Казвам билка, защото всяко растение е билка./
Моите коментари