Всеки би желал, седне ли на трапезата, тя да бъде отрупана с различни вкусотии. По природа хората са чревоугодници и биха искали да опитат колкото се може повече ястия. Разбира се, има и по-претенциозни, със специфична диета и режим на хранене като вегетарианци, вегани и суровоядци. Има и четвърти сред нас, които обичат на масата им да няма друго освен месо и месни продукти.
Живеейки в трудни времена, отрупаните с блюда маси не са чак толкова срещана гледка в много от домовете, освен около някой голям празник като Коледа, Нова Година или Великден.
Малко история на българската кухня
Началото на кулинарното разнообразие в българските земи започва със създаването на българската държава. Обичаи и традиции в готвенето на траките дават началото на днешната национална кухня. Траки, римляните, славяните, както и още много племена и народи, пребивавали по територията на днешна България, са дали отражение върху кулинарната ни традиция още в древността.
Археологическите данни сочат, че основните съставки на древната кухня в нашите земи са били характерните за района зеленчуци - зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън, видовете месо - овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч, зърнените храни — просо, овес, ечемик, ръж, пшеница, а също и бобовите растения — бакла, леща, грах, фий.
Неслучайно българската кухня се слави със своето разнообразие и предлага от всичко и за всеки по нещичко. Гозбите са формирани в продължение на години и векове и представляват смесица от азиатската и европейската кухня.
Българската кухня в наши дни
Напоследък навлизат и рецепти от севорнноамериканската и африканската кухня, благодарение на редицата предавания за готвене, достъпа до интернет и увеличаването на мултикултурното единство и разнообразие.
Големите хранителни вериги вкарват продукти, които трудно бихме намерили преди години. Много от нашите баби и дядовци не са чували за плодове като гуава, папая, продукти като мюсли, фъстъчено масло, аспержи, нудълси, мисо, тофу и др.
Всеки има своя причина да приема или отказва даден хранителен продукт. Но независимо от вкусовете и навиците, ако нямате възможност да отрупате масата си от горе до долу с разнообразни ястия, то ние ви предлагаме и алтернатива. Икономичните ястия са алтернатива на традиционните и не чак толкава скъпи гозби.
За тях няма да са необходими много продукти, а и времето за приготвянето им е кратко. Голяма част от тези ястия, освен евтини са и здравословни.
Домашна спаначена супа
Във вряща вода се слага връзка пресен лук (през зимата използвайте стар). Вари се 10 минути, след което прибавяте спанак (пресен или замразен) и продължавате с варенето още 5-10 минути. Добавяте 2 кубчета телешки бульон и след няколко минути изключвате котлона и добавяте настърган кашкавал (или сирене). Цялата смес се пасира. Евтино и полезно!
Печени картофи с розмарин
Пресни картофи (а зимата стари) се измиват и нарязват на ½. В тава за печене сложете зехтин, натрошен розмарин и сол. Наредете половинките и печете докато е нужно.
Кризисни палачинки
Нужни са ви 2 яйца, 2 чаени чаши брашно и 2 чаени чаши 2 вода. Разбивате яйцата с тел, а после добавяте водата и брашното до получаване на еднородна смес. Пригответе ги в тефлонов тиган. След като „кризисните” палачинки са готови комбинирайте със сладко, сирене или друго по ваше усмотрение.
Да ви е сладко!
А за целта вижте и още от нашите икономични вкусни гозби:
- икономична вечеря;
- икономичен кекс;
Коментари