Да, леко загарят, просто стават апетитно кафяви. Готовността се усеща по миризмата, която излиза от отвора на тенджерата. Щом замирише на леко препеченко, дръпнете от огъня и оставате, без да отваряте капака. Отворете го след десетина минути, тогава залепналите за дъното препеченки картофки ще се отделят лесно.
5 минути печене са малко, трябва да са най-малко 7. Захарта също е малко, бисквитите не стават достатъчно сладки. Препоръчвам захар около 80 гр. Може да се формират от 48 топчета, разплескани на кръгли питки. Става и на ръка. Разделяме тестото първо на осем парчета, после всяко от тях - на по 6 топчета. Тъкмо се побират в голяма тава. А после може да се слепят две по две с някакво сладко или мармалад.
Всъщност сготвих пълнения шаран доста по-различно - без каймата и пушеното месо, с много лук, нарязан на колелца отгоре и върху него - колелца от домати. Но най-важното, което е пропуснато в тази рецепта, е че в тавичката трябва да се налее известно количество вода, а и добре е шаранът да легне върху клечки, за да не залепне за дъното. Сега се пече, вярвам, че ще стане нещо доста хубаво. Най-хубавото обаче, е че сама си го улових - 3 килограмов юнак, откъснаха ми се ръцете докато го извадя.
Не са много, като се има предвид, че целта е част от картофките, които са на дъното, да хванат апетитна златисто-кафява коричка. Всички първо на тях налитат!
Вместо да се пържат, картофките може да се задушат в тенджерата под налягане. Прави се така: на дъното й се слага супена лъжица масло и супена лъжица олио, солта, чесънът, супена лъжица вода (ако картофките са много пресни, те съдържат доста вода, така че може и да не сипваме допълнително). Захлупваме, включваме, щом тенджерата зафучи, превключваме на тих огън и задушаваме около 40 минути. Изключваме и оставяме върху котлона (така те после няма да са залепнали за дъното). След десетина-петнайсет минути изваждаме, наръсваме с копъра и - готово.
Звучи много здравословно. Преди две години приложих 90-дневната диета, свалих 15 кг и оттогава не качвам, но гледам да се въздържам от сладко, да хапвам по-малки порции и повече да се движа.
Първо, това за отровата защо го възприемате лично? Та аз не казвам, че вие я трупате... Колкото до произхода, ето подробности: тази рецепта я знам от майка си. Тя правеше кисела пред очите ми и се получаваше супер. Опитайте. Майка ми беше рускиня, лека й пръст, и по време на войната те са правели от картофи не само кисел, но и хляб. Виж, рецепта за него нямам. И още нещо. Едно кило картофи струва между 50 и 90 ст., не знам дали не е по-евтино от едно пликче нишесте, ама намерете картофено, то е най-фино.
Много благодаря за отзива. Често ви срещам в сайта и Ви чета с удоволствие! Колко е приятно човек да намира съмишленици и събеседници по любими теми! Още веднъж благодаря!
Моите коментари