Моите форумни постове

Ако сте решили да правите нещо, за което ви трябва размекнат маргарин или масло и захар (примерно, за кекс), а бързате и маргаринът е още в хладилника, нагрейте в подходящ съд захарта. Тя ще му помогне да омекне.

Ако нещо отгоре загаря, а отдолу е сурово, покрийте нещото с фолио.

А при мен - направо сюжет за малък разказ. За по-смешно заглавието му може да бъде "Курбан чорба от кокошка по гергьовски". И така: трябваше да дойде един майстор вкъщи да оправи разни работи, няма значение какви. Знаех само, че не яде карантия. Имах една селска кокошчица във фризера и реших да направя от нея две манджи - супа, в която да плуват дреболийките, шийката и образувалите се в коремчето й жълтъци, и печена в гърне кокошка, пълнена с: ориз, запържен лук, задушени рижики и подправки като за агнешко: черен пипер, джоджен, магданоз и чубрица. Така пълнената кокошка аз я наричам "Кокошка по гергьовски". И всичко стана супер. Само дето като седнахме да обядваме, аз си хапнах крилцата плюс малко плънка, а майсторът - едно бутче плюс малко плънка. Всички домашни отсъстваха от вкъщи задълго и аз се зачудих какво да правя с останалата печена кокошчица и плънката. Е, сигурно се сещате, че я обезкостих, нарязах мръвчиците на дребно, добавих в чорбата малко вода и въпросните нещица, сварих всичко наново, застроих чорбата с жълтък и лимон и си поканих една гостенка. Да, ама двете хапрахме каквото хапнахме и останаха още три порции чорба, които... просто замразих. А когато по-късно семейството ми се събра, я размразих, сервирах я гореща и я нарекох "Курбан чорба от кокошка по гергьовски". Беше страхотно вкусно!

Бих открила форумна тема "Защо да НЕ СМЕ във фейсбук?", ако не се притеснявах, че неговите потребители ще ме изядат с парцалките. По-голям тъпизъм не съм виждала. Но ме учудва, че например цели издателства и медии са недостъпни освен през него. Фейсбук за мен е едно огледало, в което някои тъпаци се оглеждат с всичките си снимки, коментарчета и прочее простотии и се любуват на собственото си отражение. Също като в селфитата. Боже, боже! Накъде върви светът! И къде остават Реноар, Леонардо, Ван Гог, Достоевски, Мопасан, Албинони, Бетовен, Моцарт?! Уви, тук форумът е готварски, а не литературен, бих Ви показала едно интересно нещо.

Нямям предвид "оперирани от други ...", а че тематиката на сайта не засяга литературата. Обаче ето, показвам един цитат от Достоевски (в мой превод)и питам: Има ли в днешно време млад човек, който да седне и да се отдаде на удоволствието от четенето на подобна литература? Покрай смартфоните и фейсбук забравяме за подобни наслади. Та ето го цитатът: "Няма да обяснявам надълго и нашироко как момиче със зестра, хубаво, а и оправно и разумно, каквито в сегашното поколение има доста, но които започнаха да се появяват още в предишното, можа да се омъжи за такъв "никаквец", както го наричаха всички по онова време. Защото познавах една девойка от предишното "романтично" поколение, която въпреки няколкогодишната си загадъчна любов към един господин, за когото, впрочем, винаги можеше най-спокойно да се омъжи, свърши с това, че сама си измисли някакви непреодолими пречки и една бурна нощ се хвърли в доста дълбоката и бърза река от високия, приличащ на урва бряг и загина единствено заради собствените си капризи, само и само да прилича на шекспировата Офелия, и ако тази урва, която тя толкова отдавна си бе нарочила, не бе тъй живописна и вместо нея имаше само някой прозаичен равен бряг, самоубийството й едва ли щеше да го бъде". Това са две изречения почти от началото на "Братя Карамазови". И трябва да Ви кажа, че този роман не е преиздаван от времето на Ноевия ковчег не защото е лош, напротив, той е епохален и при това е криминале, което по нищо не отстъпва на най-четените гениални криминалета, да не говорим за идеите, които внушава. Не го преиздават именно защото днес хората "нямат нерви" да четат и да се наслаждават на подобна литература. На Вас стигна ли Ви търпението да прочетете дори само тези две изречения?

Ех, колко хубаво казано и грамотно написано! Най-после нещо свястно да прочете човек. И се сещам за думите на Воланд от "Майстора и Маргарита", отправени към Леви Матей (цитирам по памет, имайки предвид думите Ви за простотията): "Как би изглеждал светът, ако в него цари само светлина и няма никакви сенки?"

Напълно съм съгласна за анонимността, която е посестрима на малодушието и подлостта и най-зъл враг на доблестта и честта. И като слушам как журналисти и политици се придържат към нея, когато критикуват, губя към тях доверие и се отвращавам. Май се отдалечихме от тематиката на сайта... Вие вчера какво си готвихте за неделен обяд?

А я ми кажете кои от сладките в магазина са хубави? Аз например си купувам: от баклавите - само турска или гръцка, от тортите - само "домашна бисквитена с баварски крем" и "еклерова", от опакованите сладкиши мога да взема "Киндер Пингуи" и от нашето "Своге" с кокос. От шоколадите остана качествен само "Линд", всичката "Милка" я бастисаха на менте-марципан (като казвам "марципан", имам предвид онзи стар нашенски марципан, дето се забъркваше от какао, вода, ванилия, захар и някакъв втвърдител - противна работа!),от бисквитите - само датски в метална кутия и то по веднъж на 100 години. Всичко останало просто не става за ядене, да не говорим, че европейските сладкари нямат никакво въображение, за тях съществува само гнусният лешников крем и нито желета, нито ликьори, нито захаросани плодове - нищо!

Не, не ме разбирайте криво, но в условията на пазарна икономика, ако продължаваме да купуваме боклуци, те ще продължават да се продават и то на безбожни цени. Прав е беше Димитър Попов, като каза: "За Бога, братя, не купувайте", макар, че той имаше друго предвид.Всъщност, извинете за "политиката", аз не си падам по нея - нито гледам телевизора, нито чета вестници, защото информацията и бездруго сама ме намира. Обичам да готвя като всички вас, обичам да си хапвам вкусно и да правя каквото трябва, пък да става каквото ще.

Дааа, домашни производители... Много хубаво - мляко от истинска крава, яйца от истински кокошки, масло, избито вкъщи, месце, пасло по тучни ливади или хранено с картофки и коприва. Европейците дават луди пари за еко-продукти, само че искат СЕРТИФИКАТ за произход. Много е хубаво да си хапваме и пийваме истински неща, лошото е, че има малко риск в тая работа. Може истинската крава да не е добре нагледана и да е заболяла от туберкулоза. Тогава дори изваряването на млякото не помага - бацилите си остават, защото 100 градуса не са достатъчни да ги унищожат. А БДС и държавният контрол са отдавна забравени понятия. Какво правим тогава? Риска ли поемаме или си купуваме боклуци от магазина? Или може би има някакъв трети вариант?

През септември се разходи из гората близо до реки и поточета. Там расте дървовидният храст черен бъз (не го бъркай с тревистия бъзак!). Набери си добре узрели чепки около 2 найлонови торбички - общо към 2 кг. Като се прибереш вкъщи, осигури си спокойствие за половин-един час и внимателно отдели само добре узрелите зрънца. Измиваш ги грижливо през гевгир. Редиш ги в големи буркани със захар - ред плод, също толкова дебел ред захар.Прибираш бурканите на тъмно и хладно (може на хладно, завити с нещо черно). И ги забравяш за 20 дни. След това прецеждаш през марля, без да изстискваш. Аз го правя така: слагам една марля в дълбок съд, изсипвам върху нея плода, връзвам връхчетата на марлята и окачам вързопчето на крана на душа, а отдолу подлагам по-широк съд. От вечерта до сутринта сокът се е изцедил. Този сироп наливаш в бутилки и държиш на хладно (най-добре - в хладилника). И зимата си пийваш всяка сутрин 1/2 час преди закуска по една супена лъжица. Ако върлува епидемия от грип, си пийваш по 2 супени лъжици дневно на гладно. За деца дозата е в чаени лъжички. Такава е рецептата на д-р Димков. Има я и в Интернет.

Храсдтовиден (дървовиден) бъз и тревист (бъзак) - прочети за разликата. Сиропът на Димков се прави наистина от храстовидния (бъз), а не от тревистия (бъзак). Така че няма храстовиден бъзак. Това са смесени понятия. Храстовидният (дървовиден) е бъз, а бъзакът е тревист.

Имам една приятелка, която пие нескафе в индустриални количества и си го купува в големи буркани с червени капачки. Щом понатрупа празни буркани, ми се обажда да ги взема. И сега всичките ми сухи продукти са наредени чинно в такива буркани - удобни защото не са кръгли, а са прозрачни и красиви, побиращи например точно килограм готварска или морска сол, малко по-малко от килограм брашно или ориз. И така като гледам, май най-бързо се опразват бурканите с брашно, ориз, захар, кус-кус, сушени гъби. По бавно вървят: грис, галета, царевичен грис за качамак, гречка (елда), сол, бобец, леща. Още по-бавно се свършват билковият чай, смрадликата (тя, верно, не е за готвене, но също стои в такъв буркан), чубрицата, джодженът, дафиновият лист. А иначе от суровите зеленчуци бързо вървят най-вече лукът и морковите, доматите, чушките, празът, зелето. Подправките ми също стоят в ръбестите бурканчета с червена капачка от лютеница на "Олинеза" (без етикетите, естествено). Там бързо се свършват: черният пипер, чубрицата (от големия в килера си пресипвам в малък в кухнята), содата, лимонтузуто, джодженът, ванилията, какаото.

Спомням си, че преди много години един журналист (или журналистка - вече ми се губи, дали не беше Кеворк) го попитаха: "Как се прави интересно интервю?" И той отговори: "Трябва да зададеш въпроса си така, че събеседникът ти да не може да отговори с "да" или "не", трябва да го провокираш към подробен отговор. Не ми се сърдете, но в дадения случай наистина може да се отговаря с "да", "не", "понякога", "рядко"... Може би по-интересно би било да попитаме: "Какви пикантни ястия предпочитате?" или: "Кое отличава пикантните ястия от останалите?" И тогава отговорите ще бъдат много по-подробни и интересни. Например: "Много обичам през вечерите на лютата зима да сляза до мазето, където съм наредила какви ли не буркани и бурканчета, пълни с какви ли не съблазни. Ето ги любимите ми люти чушлета, отгледани с обич в моята градина, гарнирани с копър и магданоз от моята градина, с белеещи в тях по една-две скилидки чесън, с бистър пикантен сок, които ще превърнат простата бобена чорбица в райско наслаждение, особено ако към нея на една кръгла дървена дъсчица са наредени тънко нарязани късчета сланинка, поръсена лекичко с червен пипер".

Спомням си, че преди много години един журналист (или журналистка - вече ми се губи, дали не беше Кеворк) го попитаха: "Как се прави интересно интервю?" И той отговори: "Трябва да зададеш въпроса си така, че събеседникът ти да не може да отговори с "да" или "не", трябва да го провокираш към подробен отговор. Не ми се сърдете, но в дадения случай наистина може да се отговаря с "да", "не", "понякога", "рядко"... Може би по-интересно би било да попитаме: "Какви пикантни ястия предпочитате?" или: "Кое отличава пикантните ястия от останалите?" И тогава отговорите ще бъдат много по-подробни и интересни. Например: "Много обичам през вечерите на лютата зима да сляза до мазето, където съм наредила какви ли не буркани и бурканчета, пълни с какви ли не съблазни. Ето ги любимите ми люти чушлета, отгледани с обич в моята градина, гарнирани с копър и магданоз от моята градина, с белеещи в тях по една-две скилидки чесън, с бистър пикантен сок, които ще превърнат простата бобена чорбица в райско наслаждение, особено ако към нея на една кръгла дървена дъсчица са наредени тънко нарязани късчета сланинка, поръсена лекичко с червен пипер".

О, това за варенето е априори! Дори не с малко захар, а с лъжица гликоза. В задачата обаче се пита: слага ли се мая, защото като я слагам, те набухват и стават хлебни, а не жилавки, а когато не я сложа, отвътре се изпичат сухи. Като сложиш кисело мляко и сода, също стават на варени содени питки... Изобщо - мъка. Питала съм една жена, която продава гевреци на гарата, но и тя не ми каза нищо съществено.

Аха! Значи не малко мая, а малко втасване!Непременно ще опитам, много благодаря!

А тайната явно е от детството на баба, за жалост...