В България идеята за наличие на захар във виното, различна от естествената фруктоза на плода в алкохола, се смята за крайно неприемлива. Захарта се свързва с главоболие, сигнал за измама на продукта. По принцип на десертните вина се гледа несериозно, не се купуват и събират прах по рафтовете в магазинната мрежа. Научени сме да игнорираме сладките вина, евентуално се поднасят преди десерта и в повечето случаи се пропускат.
Трябва да се отбележи, че едни от най-богатите вкусово и ароматни десертни вина са най-трудни за работа, скъпи на производство, също и с високи цени на пазара.
Както при повечето неща, така и за виното трябва малко познание и опит, за да не се пренебрегват десертните вина.
Има определени важни фактори, които определят стила на виното, като общо се наричат десертни вина, а това са захари в гроздето, сортове грозде, време на беритба.
Гроздето зрее до късна есен, за да натрупа достатъчно количество захари, които да останат и след ферментацията. Оставайки по лозите, гроздовете се дехидратират, а захарите, киселините и вкусовете се концентрират.
Има сортове грозде, които естествено предлагат по-високо съдържание на захар, като добре известния Мускат. Той има над двеста кръстоски и разклонения и определено се смята за най-древното грозде на Земята. Също такива са Ризлинг, от който се произвежда т.нар. Spatlese в Германия и Австрия, Шенин Блан от долината на река Лоара и др. На етикета тези вина се обозначават с термина Late Harvest - късен гроздобер. При тях се забелязва доминиращ зрял плодов характер, високи киселини, които балансират остатъчните захари във виното.
Има много видове десертни вина, по-леки и с по-висок алкохолен градус, но при последните има добавен алкохол (бренди) и се наричат подсилени десертни вина. Също така има е тежки тъмни десертни вина като Порто, Шери стил Педро Хименес и други. Също от значение и в какви съдове ще ферментират вината, дъбови бъчви, или в големи метални неръждавейки, дали ще е за по-кратък период, или ще отлежават с години.
Десертните вина се предлагат в малки високи чашки, охладени, когато са с по-високо съдържание на алкохол, до нормална чашка за вино, когато са със стайна температура, последните са по-леките и по-сухите вина.
Важно роля играят и климатичните особености на района. При по-топъл климат се дава възможност за концентрация на захари и вкус в гроздето, а това се постига чрез изсушаване, което става върху сламени рогозки или върху лозята. По този начин се правят стафидите, но с различна степен на изсушаване, също и различни сортове. У нас се приема думата стафидно поради близостта ни с Гърция, но по на запад от нас този метод го наричат на рогозка - Slamovoe Vino - Словакия, Vin de Paille - Франция, Vino de Pasas - Испания, VinSanto - Италия. Характеризират се с богат характер насушени плодове, медени нотки.
Интересно е да се знае за по-студените климатични райони, където се създават условия гроздето да остане до късна есен и да замръзне на лозата. Водата в него се кристализира и при обработка остава в пресата при извличането на сока, който е малко като количество, гъст и сладък. Така се създава вино с името Icewine - Ледено вино (Видал блан). Много са факторите, за да се направи добро Ледено вино, затова то е скъпо и рядко се предлага, най-вече в малки бутилки по 375 мл. Такива вина се отличават с изключителни подчертани сортове, свежи аромати и вкусове.
Също изключителни вина са т.нар. ботритизирани вина. При тях са необходими уникални определени ширини и климатични условия. Забелязва се развитието на специална гъбичка, наричана Botrytis cinerea, откъдето идва и името им. При тези вина производството е сложно и невинаги е успешно. Такива вина са Сотерн, Токай. Характеризират се с аромат и вкусове на сушени плодове, карамелизирана ябълка, мед и следа от Botrytis cinerea - аромат на шафран.
Сладките и десертните вина не бива да се пренебрегват, при тях се акцентира върху качеството, върху наситеността, ароматите, а не върху количеството в бутилката.
Коментари