Когато става въпрос за изкушенията на италианската кухня, всички моментално се сещат за пицата. Има обаче близко до нея кулинарно вълшебство с адрес от Ботуша, което е също толкова известно, но и много по-древно. Нарича се фокача.
Фокачата на практика представлява вид хляб, познат в Италия от времето на Римската империя. Името на плоския хляб идва от думата focus - огнище, тъй като са я пекли в огнището.
В Италия много ценят традициите по отношение на храната и затова печивата като знаменитата фокача оцеляват във времето.
Плоският хляб фокача, замесен със зехтин и билки, е на почит в родината си, особено в област Пулия, където местните жители винаги го предпочитат и там фокачата заменя хлебчето, което е традиционно в бургерите.
Външно този хляб е по-дебел от пицата, доста по-пухкав и ароматен, защото в него са сложени билки като розмарина, мазнина като зехтина, а освен това неизменно присъстват маслините и сушените домати.
Фокачата може да бъде сбъркана от лаиците с френския хляб фугас, тъй като е много сходна с него, но ароматът на фокачата е отличителна черта при италианското предложение.
В по-далечни времена, когато в Рим още не са познавали маята, замесвали съвсем просто тесто от брашно, сол, вода и зехтин. После го изпичали на огнище. С течение на времето рецептата започнала да се обогатява. Домакините прибавяли и продукти, които им се намирали у дома. Върху основата от тесто слагали гъби, маслини, подправки, сезонни зеленчуци. После започнали да запичат кашкавал отгоре. И така постепенно рецептата се избистрила до пицата.
Фокачата продължава да се приготвя и днес, като в различните италиански региони има различни традиционни начини и рецепти за фокача. Интересна е фокачата с пресни домати или тънко нарязани картофи, наречена focaccia Barese. Традиционната за Генуа фокача дженовезе (focaccia Gevovese) е тънко хлебче със зехтин и червен лук, а в областта Лигуриа е популярна фокача ди росо (focaccia di Recco), която е със сирене. Във Венето се прави сладък вариант за Великден.
Класическата фокача се пече на дърва и се сервира като закуска, със супа или салата, а също и като хлебна основа за сандвичи. Може да се консумира в тънкия хрупкав вариант или по-плътна и мекичка, с пълнеж от подправки и чуден аромат. Тя е една невероятно добра алтернатива на традиционния хляб.
