Кексът и чийзкейкът били приготвяни от древните хора още когато те открили брашното. В древните времена хлябът бил различаван от кекса по това, че в него имало сладки съставки - най-често били използвани плодове или пък мед.
По време на разкопки остатъци от такива кексове били намирани в неолитни селища - състояли се от натрошени зърна, които били поливани с вода и мед, били натискани, за да получат нещо подобно на питка, а след това били изпичани върху нагорещени камъни.
В Древна Елада например подобно сладки питки били наричани плакус- дума, която в превод означава плосък. Древните гърци ги приготвяли предимно с ядки и мед. Тези малки сладкиши били сервирани на първите олимпийски игри, провеждани през 776 година преди новата ера.
Римляните пък приготвяли друг вид плосък кекс, който бил наричан сатура- състоял се от пшеничено брашно и зехтин и бил по- вкусен и засищащ от този на гърците.
Със сирене пък били приготвяни два вида печива - единият се наричал плацента, който представлявал солен пирог, и либум- това пък бил сладък пирог, от който е произлязъл и днешният чийзкейк.
Либумът се поднасял като дар от боговете, когато някой имал рожден ден. Този обичай преминава и в наши дни, защото, когато някой има рожден ден, ние му поднасяме торта, нали?
Римляните, които завладявали нови земи, пренесли тази рецепта в западните части на Европа и британските части. Постепенно този чийзкейк станал популярен в Англия и Скандинавия, а сведения за неговото приготвяне се откриват и в някои документи от XV-ти век.
Има книга от епохата на Тюдорите, която е посветена на домашното стопанство, и там се открива съвет също и за това как да се приготви торта от сирене.
Коментари