Есента е сезона на изобилието, на цветовете и ароматите, време за събиране на реколтата и подготовка за зимата. Многообразието от плодове през този сезон е не само в градините – по гори и поляни са узрели и ни очакват многобройни диви плодове. Те са не просто плодове, които служат за храна, а и ценни лечебни растения, събирали цяло лято от слънцето, почвата и дъждовете богатство от полезни вещества.
Повечето хора свързват билките или лечебните растения с тревичките, които събираме по Еньовден. Но през есента всъщност можем да си набавим много ползи и енергия за студените зимни месеци именно чрез дивите плодове. Всеки е пил витамонозния чай от шипки или е чувал за ползите на глога, но разнообразието от полезни за здравето диви плодове е доста по-голямо. Ще опитаме да ви запознаем накратко с най-често срещаните у нас.
Шипки
Плодовете на шипката са известни с високото си съдържание на витамин С - то е 40 пъти повече отколкото в лимоните. От някои видове шипки се произвеждат лекарства с аскорбинова киселина. Препоръчва се да се използва за предотвратяване на дефицит на витамин С и Р, укрепване на имунната система, повишаване на апетита, а също и като жлъчегонно средство. Препаратите на основата на шипка активират производството на ензими. Плодовете често се включват в билкови чайове, компоти, конфитюри, шипкови мармалади и от тях се приготвят вина.
Глог
Плодовете традиционно се използват в народната медицина като стягащо средство при лошо храносмилане и инфекциозни заболявания. Официалната медицина ги препоръчва като лекарство при сърдечно-съдови заболявания за подобряване на кръвообращението, укрепване на капилярите, повишаване на сърдечния тонус и премахване на невротични състояния. Плодовете на глога съдържат флавоноиди (естествени антиоксиданти), витамини (А, С, К и група В), магнезий, калий.
Дрян
По съдържание на витамин С плодовете на дряна превъзхождат лимона и цариградското грозде. Богати са и на желязо, витамин Р, фитонциди, органични киселини. Дрянът има тонизиращо, противовъзпалително и бактерицидно действие, консумацията му нормализира кръвното налягане и укрепва стените на кръвоносните съдове, подобрява апетита и балансира метаболизма. Това растение е много полезно при диабет. Подобрява работата на панкреаса и подобрява смилането на храната. Има запичащо действие.
Трънка
Плодовете на трънката съдържат 5.5-8.8% захари (глюкоза и фруктоза), ябълчена киселина, фибри, пектин, въглехидрати, стероиди, тритерпеноиди, азотсъдържащи съединения, витамини С, Е, каротин, кумарини, танини, катехини, флавоноиди, висши алкохоли, пруназин гликозид, минерални соли, както и мастни масла: линолова, палмитинова, стеаринова, олеинова и елеостеаринова. Плодовете се използват като стягащо, антисептично, диуретично средство. Могат да се използват и за повишаване на апетита. Плодовете се използват при неспецифични колити, дизентерия, хранителни отравяния и токсични инфекции. Трънката се използва за лечение на стомаха, червата, черния дроб, бъбреците. Помага при различни невралгии, метаболитни нарушения, бери-бери. Може да се използва и като потогонно и антипиретично средство.
Облепиха
Плодовете и листата на растението отдавна са известни като лечебно средство, което помага за бързо възстановяване на силите и заздравяване на рани. В съвременната медицина маслото от облепиха се използва за възстановяване на меките тъкани, поддържане на здравето на черния дроб, лечение на кожни и гинекологични заболявания. Органичните каротеноиди, ненаситените мастни киселини, витамините К, С и група В правят плодовете толкова полезни.
Офика
Плодовете на офиката съдържат каротеноиди, аскорбинова киселина, витамини и др. Те влизат в състава на мултивитаминни препарати и билкови смеси. Офиката в медицината се използва като витаминозно средство, диуретик и кръвоспиращо лекарство. Наличието на витамин Р в офиката обуславят свойството и да укрепва нервната система, премахва раздразнителността, безсънието и общата слабост на тялото.
Берберис
Растението е било известно още в древна Индия, древна Гърция и Рим като средство за пречистване на кръвта и удължаване на младостта. Плодовете съдържат: огромно количество аскорбинова и ябълчена киселина; витамин C; витамин К; каротеноиди; антиоксиданти; пектин и танини. Берберисът има антисептични и антипиретични свойства, помага при паразитни и кожни заболявания, нормализира кръвното налягане, бъбреците и храносмилателната система.
Червена калина
Растението има богат състав на витамини, каротеноиди, органични киселини. Особено много калината е богата на витамин С - два пъти повече, отколкото лимоните. В комбинация с желязото и двете вещества се усвояват много ефективно. Плодовете имат общ лечебен ефект върху тялото, спомагат за повишаване на имунитета, премахват излишните течности от тялото и поддържат еластичността на кръвоносните съдове. Плодовете също имат лек успокояващ ефект, облекчават нервната възбудимост и мускулните спазми, подобряват съня. В народната медицина калината се използва за лечение на настинки, особено ефективна е в комбинация с мед.
Дива круша
Плодовете на дивата круша съдържат диетични фибри, азотни съединения, нишесте, флавоноиди, витамини (С, В1, Е, А), калий, калций, желязо, цинк, магнезий, танини, аминокиселини, протеини, захар. Помагат за повишаване на имунитета и бързо укрепване на тялото след заболяване, имат антимикробни и витаминни свойства. Използват се като диуретик, против диария, за лечение на възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при камъни в бъбреците, при простатит, остеохондроза, при лечение на диабет.
Киселица (дива ябълка)
Плодовете съдържат голямо количество пектин, многообразие от аминокиселини, танини, витамин С, каротин, желязо, фосфор, флаваноиди и още много минерали и витамини. Имат антибактериално, противопаразитно, слабително, охлаждащо, слабо седативно действие. Използват се като витаминозно средство, затлъстяване, сърдечни проблеми. Прясно изцеден сок от киселици в народната медицина препоръчва при рак на стомаха, вътрешни и външни язви и тумори, при Паркинсон. От пресния сок се пият 3-5 капки, разредени във вода на всеки час.
Други диви плодове, които могат да се съберат през есента, са мушмули, мерджан (годжи бери), хинап, брекина, скоруша, червена боровинка, бъз, арония и др. Почти всички есенни диви плодове могат да се консумират в прясно състояние, да се сушат за чай. От много от тях се приготвят различни витаминозни напитки с- или без ферментация, вина, оцет, конфитюри, компоти, сокове. Но едно е общо за абсолютно всички – есенните диви плодове са изключително богати на полезни съставки, което ги прави незаменими за здравето.
Коментари