В стремежа си да се борят с токсичните странични продукти и всички последици от модерния начин на живот, хората все повече се завръщат към природата и нейните лековити дарове. Има много съединения, които започват да се изследват, изучават и разбират. Едно от тях е бетаинът. Въпреки че е открит през 19 век, сега се открива неговата всеобхватна роля в жизнените процеси в тялото.
Какво знаем и трябва да научим за бетаина?
Същност и източници на бетаина
Бетаинът, с латинско название betainе, е една проста аминокиселина, производна на глицина. За първи път е бетаин е извлечен от сока на захарното цвекло. Освен в него се среща и в много растения, а също и в животински организми като раците и голите охлюви.
Източниците на бетаина са с естествен или синтетичен произход. Полученият от естествени източници бетаин представлява малки кристали, светлокафяви на цвят и леко сладникави на вкус. Полученият по синтетичен път бетаин представлява малки кристали, бели на цвят.
Бетаинът участва в ролята на катализатор в редица химични реакции в тялото и оказва влияние на обмяната на веществата. Той е в ролята на защитник на кожните клетки от излишните соли. Тази нова храна се използва при хора над 10- годишна възраст, подложени на интензивно мускулно натоварване, в уточнени дози от 2.5 грама бетаин на ден. Става въпрос за спортисти над 10-годишна възраст.
Бетаинът присъства по естествен начин в храни от рода на цвеклото, спанака и пшеничното брашно. Присъствието на бетаин в организма обаче не се дължи само от консумацията на съдържащи бетаин храни, но и от храни, съдържащи холин, тъй като повечето холин се окислява до бетаин в организма.
Действието на бетаина в организма
Действие на бетаина е тясно свързано с действието на холина, фолиевата киселина, витамин B12 и S-аденозилметионина, който е форма на аминокиселината метионин.
Тези съединения заедно с бетаина пренасят и отдават метиловите групи, които са необходими за протичането на важни химични процеси в клетките. Отдаването на метилови групи с помощта на бетаин играе важна роля за правилното функциониране на черния дроб, клетъчното размножаване и реакциите, свързани с изхвърлянето на токсини от тялото.
Бетаинът участва също в образуването на карнитин и предпазва бъбреците от вредни влияния.
Бетаинът е тясно свързан с друга аминокиселина - холин. Когато холинът отдаде една или няколко метилови групи, той се превръща в бетаин. Ако бетаинът отдаде една от своите метилови групи, той се превръща в диметилглицин.
Тъй като бетаинът не е хранителна съставка, състоянието на недостиг на бетаин не съществува.
Значението на бетаина за жизнените процеси в тялото
Много от храносмилателните смущения могат да бъдат туширани или напълно елиминирани с помощта на напълно натурални и безопасни природни средства. Едно от тях е бетаинът, уникалното вещество с огромни ползи за храносмилането и състоянието на черния дроб и жлъчката. Едно от основните му предназначения е, че увеличава нивото на стомашната киселина. В резултат на това повишение храносмилането и усвояването на хранителните вещества от тялото рязко се подобряват.
Бетаинът е известен с това, че стимулира производството на жлъчни сокове, подобрява мастната обмяна в черния дроб и цялостното положително действие в процесите на храносмилане и усвояване на храната. Особено полезен е за хората с нередовно хранене, което обикновено става с некачествени продукти, както и при повишен апетит, бавно храносмилане и други нарушения в храненето.
Хората, които страдат от стомашно-чревни проблеми, често смятат, че оплаквания като парене, тежест в стомаха, газове, рефлукс и констипация или диария се дължат на повишената киселинност на стомаха, които разговорно се наричат киселини. За цялта им се предписва лечение с лекарства, инхибитори на протонна помпа.
Тази практика често допълнително усложнява симптомите, защото голяма част от хората всъщност страдат от недостатъчна продукция на стомашна киселина. Докато повишената киселинност на стомаха е по-рядко явление и обикновено без негативни ефекти, с изключение на налична язва на стомаха или ГЕРБ. Понижената киселинност позволява на патогени като Helicobacter pylori да стартират болестен процес.
Бетаинът има уникално действие като хепатопротектор и като кардиопротектор. Като донор на метилови групи бетаинът увеличава нивата на антиоксидантния глутатион, с което намалява риска за сърдечния мускул. Използва се като лекарство за лечение на неалкохолен стеатохепатит и като средство, подпомагащо чернодробната детоксикация.
Храни, източници на бетаин
Бетаинът има важна роля в жизнените процеси в тялото и затова набавянето му естествен път чрез храната е препоръчително. Кои храни го съдържат в достатъчни дози?
Киноа
Често киноата е определяна като зърно. Всъщност представлява годно за консумация семе. Тя оглавява списъка с богати на бетаин храни със съдържание на 630 милиграма на 100 г киноа или малко над ½ чаша варена киноа. Повечето киноа е обработена, така че е премахнато нейното естествено покритие, което съдържа горчиво вещество, дразнещо очите и дихателните пътища. Може да се отстрани чрез накисване във вода за няколко часа, след което се изплаква под течаща вода.
Спанак и цвекло
Замразеният спанак осигурява 110 до 130 милиграма бетаин на 100 грама храна. Суровото цвекло съдържа 130 милиграма, а консервираното цвекло има 260 милиграма във всяка порция от 100 грама цвекло. Това на практика е 1 чаша продукт.
Готова за консумация зърнена култура
Стойностите на бетаин в готовите за консумация зърнени култури е в границите от 0, .2 милиграма до 410 милиграма в пшеничен зародиш.
Пълнозърнестите зърнени храни осигуряват около 360 милиграма бетаин, а други пълнозърнести зърнени храни, включително овесът и пшеницата, съдържат 120 до 170 милиграма бетаин на 100 зърно. Зърната от царевицата или ориза имат най-ниските нива на бетаин.
Хлебни изделия
Пълнозърнестите храни са добър източник на бетаин, защото триците и зародишите в тях съдържат по-високи концентрации на хранителни вещества. Печените продукти като бисквитите например съдържат около 20 до 40 милиграма бетаин на 100 грама хранителен продукт. Френският и пшениченият хляб пък съдържат от 55 до 92 милиграма бетаин на 100 грама хляб. Нужни са 3-4 филийки хляб, за да се задоволи нуждата от бетаин дневно.
Семена и ядки
Слънчогледовите семена осигуряват 35 милиграма, а кашуто 11 милиграма бетаин в 100 грама ядки за всеки. И двете предложения са чудесни източници на други хранителни вещества в добавка към бетаина, но те също така имат 161 до 164 калории в порция от 28 грама.
Странични ефекти и нежелани реакции при употреба на бетаин
Бетаинът може да бъде приеман и като хранителна добавка, предписана от лекар специалист. При хора с омазнен черен дроб, в следствие от алкохолизъм, препоръчителната доза бетаин цитрат или бетаин аспартат, взиман под формата на хранителна добавка е в рамките на 1 000 до 2 000 милиграма три пъти дневно.
Приемът на по-ниски дневни количества се препоръчва за профилактика на чернодробни заболявания. Тази препоръка обаче няма зад себе си реални цифри, тъй като не са проведени изследвания в тази насока.
