Управителите на суши-ресторантите отказват да наемат жена за суши-майстор, а много ценители на този деликатес отказват да го консумират, ако е приготвен от жена.
Смята се, че температурата на тялото на жената е с два градуса по-висока от тази на мъжа, затова, според ценителите на суши, разликата в температурата съществено влияе на вкуса на приготвяния деликатес.
В Азия съществуват автомати за механизирано приготвяне на суши, суши-роботи, които са изобретени от Минору Икишима в края на седемдесетте години на миналия век.
Маринованият джинджифил е универсален – той се използва като четчица за намазване на роловете. Последният писък на модата в суши са ролове с насекоми.
Над осемдесет процента от доставките на риба тон отиват в суши-ресторантите по цял свят. Доскоро, за да станеш суши-майстор, трябваше да имаш зад гърба си десет години практика.
Днес две години практика са достатъчни. В Япония обаче има традиция – майсторът трябва две години да се учи как се готви ориз и пет години учи как се приготвя рибата за суши.
Най-скъпата риба тон била продадена през 2010 година. Тя тежала 232 килограма и била продадена за 122 хиляди евро. Преди много години японците смятали рибата тон за недостойна да бъде използвана за суши.
Смята се, че суши, благодарение на съставките си, може да излекува депресията наравно с шоколада и разходките по магазините и спа-центровете.
Един от деликатесите на японската кухня е танцуваща риба. Тя се залива с вряла вода, докато е жива, и я режат на парчета, а в това време рибата продължава да бие с опашка.
