Зелето предпазва от язва

Зелето има силно изразен превантивен ефект срещу язва. Причина за това е високото съдържание на витамин U (един от най-редките и най-слабо проучените витамини)в хрупкавия зеленчук. Основната ценност на зелето като храна за човека, се определя от жизнено необходимите биокатализатори, незаменимите аминокиселини, съдържащи се в зеленчука. Освен, че е богат на витамин U, в зелето се съдържа още значителни количества витамин С (128-700 мг/кг свежа маса), витамин РР (2, 1 -11), витамин В1, В2 и каротин.

Количеството на витамин С е по-голямо в брюкселското зеле (800-1800 мг/кг) и цветното зеле (около 470 мг/кг). Зелето съдържа и значителни количества минерални вещества. На първо място в класацията е калцият, следван от калий и фосфор. В зелето има и сяра, на която се дължи специфичния аромат при неговата топлинна обработка.

Прясно изстисканият зелев сок се препоръчва при гастрит с понижена киселинност на стомашния сок, при холецистити, спастични и язвени колити. Сокът от кисело зеле пък е ценно витаминозно и общоукрепващо питие. Той подобрява апетита и храносмилането. Особено полезен е и при болести на черния дроб, при хроничен запек и хемороиди.

Според народната медицина кашичка от зелеви листа, смесени с яйчен белтък, помага при гнойни рани, язви, обгорели места и др. С пресен зелев сок, разреден с топла вода, се изплакват устната кухина и гърлото при възпаление. Сокът от червено зеле пък се счита за особено ефективен при заболяване на белите дробове. По една чаена лъжичка сок от червено зеле няколко пъти дневно помага и при кашлица и загуба на гласа.

Интересна подробност е, че първите европейци, започнали култивирането на зеле, са средиземноморците. А за египтяните зелето било свещена храна. Тази култура има над 100 разновидности.