Няколко причини да включим пащърнака в менюто си

Пащърнакът се е отглеждал по Средиземноморието и околностите още от древноримско време. Той е роднина на моркова и ряпата. Използван е както като източник на скорбяла в яхнии и супи, така и като подсладител в десерти, а дори и като суровина за нещо като вино. Това се обуславя от високото съдържание на захари в зеленчука.

В много от ястията, в които присъстват картофи, те спокойно могат да се подменят с пащърнак. Той може да се вари, пържи, пече, да се приготвя на пюре, на крем супа или пък на пара. Също така е прекрасна добавка към салати – настърган или тънко нарязан.

У нас пащърнакът не се радва на популярността, която всъщност заслужава. Той задължително трябва да бъде включен в менюто ни, поради редицата здравословни функции, които притежава. Само в 100 г от този кореноплоден зеленчук се съдържат 30% от дневната доза витамин С и К.

Те са изключително важни за имунната система, съединителната тъкан, здравето на сърдечносъдовата система, костите и венците. Освен това пащърнакът е богат източник на фолиева киселина, така необходима на бъдещите родилки. В него се съдържат още високи нива калий, манган, магнезий и фосфор.

Една от основните и липсващи части от дневната диета на съвременния човек са фибрите. В пащърнака се съдържа около 1/3 от препоръчителната дневна доза растителни фибри. Те са именно тези, които предпазват от различни видове рак, затлъстяване и диабет, спомагат за контрола на апетита и теглото, засищат и понижават нивата на холестерола в кръвта.

Пащърнакът спомага храносмилането и развитието на чревната флора. Освен това, в народната медицина зеленчукът се препоръчва за лечение на бъбреците и отделителната система, при високо кръвно налягане, бронхит и анемия. Това е най-вече поради неговите диуретични и съдоразширяващи качества. Счита се за афродизиак.

Проучвания показват, че в състава на пащърнака се съдържат химически съединения, които са способни да унищожат туморните клетки, които се образуват в дебелото черво. Други пък доказват, че в него има вещества, потискащи имунните реакции на организма. Това го прави прекрасно средство за борба с редица автоимунни и алергични състояния.

В сурово състояние, както и под формата на екстракт, от пащърнака се добиват някои ценни антиоксиданта, като фалкаринол и панаксидиол. Фалкаринолът доказано забавя развитието на ракови клетки. Откриваните антиоксиданти, освен антираково, действат още антигъбично и противовъзпалително.