Бял смил

Бял смил /Gnaphalium uliginosum L./ представлява едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, познато още и като блатен бял смил, хайдушка прахан. Белият смил има тънък, слабо прикрепен към почвата корен. Стеблото на растението е цилиндрично, достигащо до 20 см височина, силно разклонено, сиво влакнесто. Листата на белия смил са последователни, линейно ланцетни, тъпи, късо влакнести.

Цветните кошничките са дребни, яйцевидни, обвивните листчета са кафяви, по ръба ципести, събрани в главести съцветия, обвити от сближените връхни листа по върховете на клонките. Цветовете са кафявожълти. Белият смил цъфти от юли до октомври.

Растението е разпространено по влажни тревисти и открити крайбрежни, крайпътни и изоставени места, из посевите. Белият смил се среща из цялата страна, докъм 1500 м надморска височина. Освен у нас се среща и в Западна и Югоизточна Европа, Гренландия, Русия, Корея, Япония, Северна Америка.

Състав на бял смил

Белият смил съдържа флавоноиди, каротиноиди 12 - 55%, сесквитерпенови лактони, дъбилни вещества 4%, етерично масло 0, 05%, смоли 16%, тиамин, фитостерини, аскорбинова киселина, алкалоидоподобно вещество гнафалин, горчиви вещества.

Отглеждане на бял смил

Бял смил е сравнително невзискателно растение по отношение на почва и грижи. Белият смил се размножава лесно чрез резници. За тази цел през септември се вземат резници и се поставят в сандъчета. Резниците се оставят да презимуват на светло, в студени парници. Презимувалите растения може да се използват през пролетта за получаване на нови резници и за размножаване.

Събиране и съхранение на бял смил

В народната медицина основно се използва надземната част на белия смил, понякога, но по–рядко се употребяват и корените на растението. Отрязват се надземната част и се изскубват целите растение заедно с корените през юни или август. Ако корените няма да се използват, се отстраняват. Събраният материал се почиства от примеси и отпадъци, след което се суши на открито, в сухи и проветриви помещения или в сушилня при температура не по–висока от 40 °C. От около 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. След това дрогата се опакова в бали със стандартно тегло, които се съхраняват в проветриви помещения, подходящи за целта.

Ползи от бял смил

Получени от бял смил екстракти експериментално показват хипотензивно действие, разширяват периферните съдове, забавят сърдечния ритъм, усилват чревната перисталтика. Белият смил има и антимикробно действие. Маслените извлечения от дрогата в експерименти показват засилващо репаративните процеси в тъканите действие.

Особено ясно това действие се изразява при изгаряния и язви. Клинично галеновите препарати от бял смил се оказват ефективни в началните стадии на хипертоничната болест и при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. При повечето язвено болни при това лечение болките се преустановяват, общото самочувствие се подобрява, болните увеличават теглото си, стават по-спокойни. Под формата на маслени извлечения белият смил е полезен при лечението на изгаряния, фистули, продължително незаздравяващи гнойни язви на подбедрицата и пр.

Лечебният ефект на бял смил при язвени процеси се отдава главно на богатото му съдържание на провитамин А – каротин, а също така на антимикробното му действие и на свойството му да разширява кръвоносните съдове и по този начин да подобрява кръвооросяването на мястото на приложението му.

Билката се прилага отдавна в народната медицина, а през последните 50 години навлезе и в научната медицина. Използва се като средство против диария, като диуретично, жлъчегонно, нервоуспокояващо, понижаващо кръвното налягане средство и при много други заболявания.

Народна медицина с бял смил

В българската народна медицина бял смил се използва най-често под формата на отвара, приготвена от 1 супена лъжица ситно нарязана билка, която се накисва за 30 минути в 250 мл вряща вода. След прецеждане отварата се пие по 1 супена лъжица преди хранене.

При възпаление на шийката на матката нашата народна медицина препоръчва следната рецепта с бял смил: 2 супени лъжици бял смил и 2 супени лъжици невен се поставят в емайлиран съд и се заливат с 1 литър вода. Вари се на тих огън под капак 15 минути. Маха се от котлона, оставя се да престои още 15 минути и се прецежда. Течността се използва за промивки.

При вагинални възпаление се прилага и следната рецепта с бял смил: Залейте 50 грама бял с 300 грама слънчогледово олио. Сместа се вари на водна баня 2 часа. Маха се от котлона и се налива в стъклен буркан, след което се оставя да престои едно денонощие и се прецежда. Мехлемът с помощта на тампони се поставя във влагалището.

Външно се прилагат спиртно-маслени разтвори за лечение на бавно заздравяващи рани. Накиснете една шепа нарязани части в достатъчно количество 40% спирт или ракия в добре затворен съд. Сместа престоява 12 часа, след което се прибавя същото количество олио. Загрява се на водна баня и след престояване 24 часа се прецежда. Получава се прозрачна течност с жълто-зелен цвят със своеобразен мирис.

Според руската народна медицина белият смил лекува болестта на Бюргер. Оказва се, че руските знахари от доста време използват това чудодейно растение в лечението на коварната болест. По време на лечението се правят вани и разтривки, също така се приема и отвара с бял смил.

За ваните: В малка торбичка от басма или марля сложете бял смил. Пуснете торбичката в голяма емайлирана тенджера и я залейте с 10-12 л вода. Щом течността закипи, изчакайте 15 минути и отдръпнете съда от котлона. Оставете билките да се киснат още 20 минути. Извадете торбичката, леко я изстискайте и я сложете в хладилника.

Можете да я използвате за още 3 вани. Охладете вода, в която е вряла торбичката с билката, до 35-36 градуса, след което болният трябва да потопи краката си за 25 минути в нея. След 4 вани сменете билка и пригответе ново количество по описания начин. Ваните трябва да се правят през ден. Курсът на лечение е 16 процедури, при тежка форма на заболяването може да достигне 24–32.

За разтривките: В торбичката от басма сложете 1 чаша бял смил. Пуснете я в емайлираната тенджера и я залейте с 1 л вода. Оставете я да ври 15 минути, след което киснете още 20 минути. Изстискайте добре торбичката и изхвърлете билката. В отварата сложете 400 г краве и продължавайте да загрявате, докато започне да кипи. Дръжте на огъня, като постоянно разбърквате, докато водата се изпари напълно.

Компресите се правят през ден. Мажете краката до колената отдолу нагоре, без да упражнявате натиск. Ако болният има рани, поставете върху тях стерилни марли с голямо количество от мазилото. Закрепете компреса с бинт и загърнете с топла превръзка. Превръзките се правят за през нощта, като се внимава да не са стегнати. Ако се налага на сутринта болният да излиза, тогава компресът трябва да се отстрани в 3 ч. през нощта, защото между този час и излизането от дома трябва да минат 4 - 5 часа.

Отварата, която е включена в курса на лечение, се приготвя по следния начин: 1 супена лъжица от бял смил се поставя в торбичката, слага се в емайлирана тенджерка и се покрива с един литър вода. Оставя се да поври 15 минути и кисне още 20 минути. След това торбичката се изважда внимателно, изкисва се добре и билката се изхвърля. Приготвената отвара се приема в продължение на два месеца по половин чаша 3 пъти дневно, 20 минути преди ядене.

Отварата от бял смил помага и за по-бързо зарастване на счупена кост. Пригответе напитката, като залеете 3 с.л. бял смил в термос с 500 мл вряла вода. Оставете течността така около 3 часа. Приемайте от отварата по 1/3 ч.ч. по три пъти на ден 20 минути преди ядене.