Смрадликата е сред най-разпространените билки в България. Позната е още като тетра, кукуч и горска дъбовинка. Представлява храст, който израства до 4 метра. Открива се най-често сред храсти и дъбови гори, върху камениста и варовита почва.
Смрадликата има универсално противовъзпалително действие, което я превръща в лекарство за редица заболявания. Етеричните масла, които влизат в състава ѝ пък, я включват в състава и на много козметични продукти.
За лечебни цели се използват най-вече листата от млади клонки на растението. В тях се съдържат ползотворни субстанции като дъбилни вещества, флавоноиди, галова киселина и етерични масла. Тя има изразено антисептично и кръвосъсирващо.
Една от многото ползи на смрадликата е използването ѝ при остри и хронични възпаления на устната кухина. С нея се лекуват възпаление на венците, пиорея, афти в устната кухина, стоматит, лош дъх и пародонтоза. Поради това смрадликата често се открива в състава на пасти за зъби и вода за уста.
Освен при зъбни проблеми смрадликата е подходяща при рани, като екземи, гнойни рани, акне, циреи, отоци. Препоръчва се още при потене на краката, диария, косопад и други. Бани с билката се прилагат при хемороиди и обилно бяло течение.
Въпреки ползите, които носи смрадликата, тя не бива да се прилага вътрешно, тъй като може да доведе до отравяне. С нея може да се жабури, но не и да се пие. Не трябва да се държи продължително време в устната кухина, тъй като лигавицата може да побелее и да доведе до болки.
За целта 100 г ситно нарязани листа на смрадлика се варят в 1 л вода, след което се прецежда. Полученото се използва на бани, промивки, жабурене веднъж дневно.
Широко приложение намира смрадликата и в козметиката. Честото почистване на кожата с отвара от билката засилва защитните механизми на кожата. Премахва усещания като опъване, изсушаване и затопляне. Смрадликата влиза в състава на много кремове за лице и тяло, както и други козметични продукти.
