Кардон е сред слабо познатите у нас подправки и растения. Отглеждането му е съсредоточено в Южна Европа и Средиземноморието.
Кардонът представлява многогодишно тревисто растение с големи, сочни листа и стъбла. Има много видове, повечето от които са ядливи. Основната разлика между изкуствено създадените сортове е отсъствието или наличието на бодли по листата. Най-известни са сортовете турски кардон и абаносо. Листата му носят на организма полезни субстанции като витамин С, каротин, захари и минерали като калий, фосфор и желязо.
Зеленчукът е широко използван в кухнята на Италия, Франция и Испания. Освен заради своите хранителни качества той се тачи и поради своето силно антисклеротично действие. Може да се използва като основна храна за диабетици. Препоръчва се още при артрит и подагра.
Най-почитано е растението кардон в Испания, където е неделима съставка от редица национални ястия. Освен това поради множеството си ензими, се добавя в някои световноизвестни португалски сирена.
Като подправка се използват главните жили от листата и основният корен на кардона. Те се обелват и почистват от кожиците. Сушат се или се сваряват. Най-често с него се подправят супи и ястия, дивечово месо, птици и риба.
Кардонът от години се включва в състава на редица рецепти от народната медицина. С него се лекуват състояния като жълтеница, камъни в жлъчката, атеросклероза, копривна [треска]. За външно приложение се прилага при различни форми на екзема и красти.
Често култивираният кардон се отглежда с декоративна цел. Той цъфти в красиви лилави цветове около началото на пролетта. Освен ядливите му части цялото растение се използва и като суровина в някои биорафинерии в Сардиния. Те са основа за произвеждане на лесно разградима биопластмаса.
Освен това от маслото на кардановите семена може да се произвежда биогориво. То е по-добро от използваното до момента слънчогледово масло.
Коментари