Най-малкият ядлив лук е дивият лук. Той представлява многогодишно луковично растение, единственият представител на рода Allium. У нас е познат още като салатен лук, сибирски лук, резанец, шивес и див лук. Родината му е неопределена. Разпространен е както в Европа, така и в Азия и Северна Америка.
Дивият лук се използва като подправка за редица ястия от много години насам. Може да се намери в почти всеки магазин. Освен това е и лесен за отглеждане както в градината, така и като саксийно растение.
Растението е предпочитано пред останалите видове лук, тъй като търпи своето развитие и цъфти чак до късна есен. На височина достига до 50 см. Той е изключително ароматен, но притежава изтънчен вкус. Растението образува гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви лилави съцветия.
Цветовете на дивия лук са бледолилави, събрани в шест венчелистчета. По време на цъфтеж те са не само красиви, но и с приятен аромат. Това ги прави перфектни за декорации в градината или в саксиите по перваза.
Листата на дивия лук се използват главно в кулинарията. С тях се декорират супи и салати. Най-често те се добавят последни, тъй като са идеални за стилен завършек на всяко ястие. Освен това той безпроблемно може да замести обикновения лук във всяка една рецепта.
Най-дълбоко е залегнала употребата на див лук в кулинарията на Швеция и Франция. Там данни за неговото използване има още в кулинарни книги от 1806 г. В тях неизвестен автор описва как той се добавял към супи, риби и дори палачинки и сандвичи.
Освен заради кулинарните си качества дивият лук трябва да присъства в ястията като богат източник на витамини и минерали. Неговите лечебни свойства са сходни с тези на чесъна, макар и в по-малка степен.
В него се съдържат органични съединения, които действат благотворно на кръвоносната система. Приемът на зелените листенца действа антисептично, диуретично и стимулиращо на целия организъм.
Коментари