Херинга

Херингата е морска стадна риба, която принадлежи към семейство Селдови. Разпространена е в Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Херингата обитава крайбрежните зони на водните басейни. Дължината ѝ достига до 50-55 см, а теглото ѝ може да достигне до 2.5 кг. Тялото на този вид риба е странично сплеснато, покрито с едри, но много лесноопадащи люспи. Херингата живее до 20 години, а половата зрялост настъпва една към 4-5-та година.

Херингата се храни с планктон, а възрастните се хранят и с малки рибки. В арктическите области рибата си изхвърля хайвера през пролетта, а в другите части на света това зависи от температурните условия.

Херингата е изключително разпространена риба, а цената и полезните ѝ качества са в перфектно съотношение – тя е доста по-евтина от сьомгата например, а за сметка на това ползите за здравето от двете риби са почти еднакви. В магазините в България може да се намери за по 6 лв. кг.

Готвене на херинга

В Скандинавия това е една от най-ценените риби, а в Швеция може да се опита във всевъзможни варианти – на рибна салата с варени картофи, както и сервирана върху тънък и хрупкав хляб. Важно е да се отбележи, че херингата е неизменна част не просто от скандинавската кухня, но и от скандинавската култура като цяло.

В голяма част от шведските домове херингата се сервира като основно ястие, а употреба ѝ като гарнитура е недопустима грешка. Наистина са безброй рецептите за приготвяне на херингата – във винен сос, с лук, горчица, с цвекло и касис – това са едни от най-вкусните видове, които могат да се срещнат.

В Северна Швеция и в шведската част на Лапландия е много популярна ферментиралата балтийска херинга. Тя има много силен мирис на вкиснато, поради което се приготвя на открито, най-често през месец август и обикновено се продава в консерви.

Приготвя се по следния начин – осолена херинга се слага във варел да престои там около 2 месеца, след което се премества в консерви, където трябва да продължи процесът на загниване. Престоява така от 6 до 12 месеца и след това разнася по магазините.

Любопитен факт, е че ферментиралата балтийска херинга до такава степен е част от шведката култура, че в нейна част има музей на остров Скепсмален. Посетителите му могат да научат много неща за историята на херингата и различни техники за нейното приготвяне.

Херингата има тлъсто и вкусно месо, което може да се консумира в прясно състояние, осолено, пушено или в рибни консерви. В нашата страна херингата се внася замразена или солена херинга. Дребната риба може да се пече на тиган или скара, да се пече във фолио със зеленчуци, предлага се маринована херинга в суров вариант, изсушена като добавка за салата или други рибни ястия, сварена на супа с риба, сготвена на пара.

Представяме ви много апетитна рецепта за печена херинга с босилек.

Необходимите продукти: са няколко броя филета херинга, 1 връзка босилек, 1 лимон, 1 ч.л. мед, 4 с.л. зехтин и 2 с.л. пълнозърнеста горчица

Начин на приготвяне: Грилът се загрява силно. Филетата се поливат със зехтин и се запичат за 5-6 минути. За дресинга се разбива медът, горчицата, лимоновата кора и сока от лимона, като се добавя и останалият зехтин. Когато рибата е готова, се полива с дресинга.

Няма как да не отбележим, че херингата е основната част на световноизвестната руска сельодка. Това е традиционно руско ястие, което се приготвя по различни начини.

Необходимите продукти за маринована сельодка: 500 г филета от херинга, 1 лимон, 2 дафинови листа, 1 к.ч. оцет, 1 ч.л. захар, 1 ч.л. сол, 5 зърна черен пипер. Поправки, които могат допълнително да се добавят на вкус, са копър, кориандър, малко къри, горчица и карамфил.

Начин на приготвяне:

Подправките и сокът от половината лимон се слагат в 500 мл гореща вода и се оставя маринатата да заври отново, след което се оставя да изстине на стайна температура. Филетата херинга се нареждат в подходящ съд и се заливат с охладената марината. Оставя се рибата да престои така 24 часа извън хладилник. След това се слага в хладилник, като се добавя и лимонът, нарязан на тънки филийки.

Сельодката най-добре се консумира на третия ден, поднесена с водка или приготвена на салата. Сельодката става за гарниране на блини или най-просто се поднася със сандвичи с масло и горчица. Може да се поднесе и украсена с настърган кашкавал или сварени яйца.

Ползи от херинга

Херингата е изключително полезна храна. Тя се усвоява много лесно от организма и е невероятен източник на ценни протеини, йод, калций, фосфор, калий, цинк, магнезий, натрий, флуор. В месото на херингата има около 25% мазнини, 20% протеини, витамини D, РР, А и В 12.

В състава на белтъчините в херингата влизат и незаменими аминокиселини.

Според някои изследвания херингата има свойството да намалява някои от симптомите на псориазис, подобрява зрението и мозъчните функции. Рибеното масло доказано е 5 пъти по-ефикасно от растителните масла.

Херингата увеличават наличието в тялото на т.нар. добър холестерол. Маслото от херинга намалява и размера на мастните клетки, което, от своя страна, намалява вероятността от развитие на диабет тип 2.

Друго изследване е установило, че херингата е най-полезната храна за зимата, която съдържа полезни мастни киселини и подобрява жизнените функции на тялото през студените зимни месеци.

Редовната консумация на херинга не само помага за намаляването на лошия холестерол, но и заздравява стените на кръвоносните съдове. Това означава и значително намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза. Според специалистите именно месото на херингата може перфектно да замени някои от най-скъпите риби, каквато е сьомгата.

Редовната консумация на прясна, слабо солена херинга подобрява състоянието на жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза. Херингата е изключително важна за нормалното производство на полови хормони.