Преди хилядолетия основен източник на захар бил агавето. С пристигането на испанците в Централна Америка обаче то било изместено от тръстиката. Днес неговата слава се завръща.
Името му идва от гръцки и означава благородна, възхищение. От листата на растението се извличат природните захари – фруктани. Те се използват с медицински цели, тъй като подобряват бифидобактериите в дебелото черво и помагат при различни чревни инфекции. Действат още като диетични фибри.
От агаве се произвеждат различни напитки, сиропи и сокове. Освен това, именно от това растение се прави и любимото мексиканско питие – текилата. Днес най-популярните производствени видове са Agave fourcroydes, Agave sisalana и Agave Tequilana.
Сокът от агаве се добива от сърцевината на растението. Наричан е още медена вода заради прекрасните си вкусови качества.
Сокът от агаве е изключително сладък и приятен. Успешно и безвредно замества захарта, тъй като е 1.5 пъти по-сладък от нея, а гликемичният му индекс е много по-нисък. Той има рядка консистенция и въпреки че успешно замества захарта, хранителните му качества не са като тези на меда.
Всички напитки и ястия могат успешно да се подслаждат със сироп агаве. Установено е, че ацтеките са подслаждали гозбите си именно по този начин.
Сред основните ползи на сока от агаве е това, че приемът му доказано нормализира нивата на инсулин в кръвта. Освен това агавето се справя успешно с процеса на недостиг на калций в костите. Така то намалява риска от остеопороза.
Както с всяко друго нещо обаче, и с агавето трябва да се внимава. Дневните дози са от 15 до 50 мл. В растението и сока от него се съдържат големи нива на фруктоза. Тя се усвоява много лесно от организма, но може и да му нанесе много вреди.
Прекомерният прием на агаве може да доведе до увреждания на черния дроб. Именно там се преработва фруктозата. При изключително високи нива може да се стигне до цироза. Освен това голямото съдържание на фруктоза в организма е предпоставка за засилено стареене на клетките. Тя изяжда другите ценни минерали като желязо, калций, цинк и магнезий.
Коментари