Рибата е особено ценен продукт, който за съжаление у нас се използва твърде ограничено в детското хранене. Причината за това е главно в специфичната миризма, с която не всички са свикнали, както и наличието на малки костици.
Високата хранителна стойност на рибата се определя от съдържанието на лесноусвоими и пълноценни белтъчини и мазнини. По състав и биологична стойност белтъците са равностойни на тези в месото. Също така нежната ѝ структура я прави по-лесно усвоима под въздействието на стомашните сокове.
Рибените мазнини са течни, ненаситени и са по-лесно смилаеми от твърдите наситени мазнини на месото. Рибата съдържа мастни киселини, които са абсолютно необходими за организма на децата, а също и на възрастните. Те участват в строежа на клетъчните мембрани, предшественици на биологично активни вещества като простагландин и хормони. Освен това рибените мастни киселини имат предпазно действие по отношение на високото кръвно налягане, атеросклероза и инфаркт.
Също така рибата е богата на калии и фосфор, които са много важни за костния растеж. Съдържат се още йод, мастноразтворимите витамини А и D.
Наличието на риба в храната на детето, подобно на месото, подобрява значително усвояването на желязо в организма. За да се предпази организмът на човек от атеросклероза и инфаркт в менюто, ни трябва да присъства минимум 30 г риба дневно, което се равнява на прием на рибата в 1-2 пъти седмично.
Подходящи за децата са пресните или замразени нетлъсти бели риби. В детското меню не бива да присъстват солени или пушени риби. Идеалният начин за приготвяне е чрез варене, на пара или печене.
За кърмаческа възраст са подходящи рибено-зеленчуковите пюрета, които се предлагат в магазинната мрежа, но по-добрият вариант е те да бъдат приготвени в домашни условия. Макар невинаги това да е лесно.
За по-големите деца се използват различни рецепти за приготвяне на супи и други рибени ястия, които е добре да присъстват поне веднъж седмично след първата година на детето.
Въпреки големите ползи на рибата трябва да се има предвид, че тя е храна, която лесно се разваля. Точно затова трябва да се обърне сериозно внимание на произхода на рибата и начина на съхранение на рибата, що се отнася до детското хранене. Неправилното съхранение на рибата в прясно състояние само след няколко часа дава своите първи признаци на развала. Затова прясната риба се почиства, измива и подсушава възможно най-бързо. Замразената риба не крие такива опасности. При нея е важно да не бъде подлагана на размразяване и вторично замразяване.
Видът на рибата позволява да се определи лесно качеството ѝ. Прясната риба е твърда без неприятни миризми. Очите ѝ са прозрачни, лъскави, изпъкнали, а хрилете имат свеж цвят. Люспите са лъскави и се отделят трудно, костите при почистване също се отделят трудно. Поставена във вода прясната риба потъва.
Непрясната риба е мека и слузеста. При поставяне във вода изплува на повърхността. Люспите са по-тъмни и лесно се отделят. Очите са мътни, а понякога тъмни. При почистване вътрешностите лесно се разкъсват.
Хайверът също има висока хранителна стойност. Съдържа белтъци, мазнини, витамини – A и D, минерали – фосфор, калий, натрий, калций и др. Може да се дава на деца след навършването на една година, но в малки количества под формата на сандвич с разбит хайвер, сварен на супа или друго ястие.
