Република Узбекистан е държава, която се намира в средна Азия, намираща се между Казакстан, Киргистан, Таджикистан, Авганистан и Туркменистан. Столицата й е Ташкент. До разпадането на СССР през 1991 г. страната е съветска република Узбеска.
Кухнята на тази страна има древна история, която е тясно свързана с нейната култура, език, традиции и разположение. Много от ястията в националната кухня на страната произхождат от традиционни азиатски ястия, такива, каквито са плов, мантъ и др.
В Узбекистан си имат свои начини за приготвянето на тези блюда, а също така и свои оригинални и уникални ястия. Основните блюда и технологията за приготвянето им се оформят още преди хиляди години. В узбекистанската кухня може да откриете също и много продукти от руската, украинската, кавказката, татарската и европейската кухня. Узбекистанската кухня е съвкупност от ароматни месни блюда, вкусни супи с изобилие от треви и плодове.
Особеностите на тази кухня, както и на много други се обуславя от местното селско земеделие. В страната е много добре развито производството на зърно, затова важна роля заемат юфката и хлябът. Също така в страната е широко разпространено овцевъдството, затова основното месо, което се яде там, е агнешкото, което влиза в състава на много от националните ястия на страната. По-рядко се готви с конско и камилско месо.
Рецептите в узбекистанската кухня са много. Съществуват 100 вида плова, 60 вида супи, 30 вида шашлици. Пловът е най-известното ястие в Узбекистан. Може да се готви, както всеки ден, така и на празници.
Във всеки регион на Узбекистан имат своя собствена рецепта за плов, които се отличават по начина на приготвяне и добавките и основните продукти. От супите особено вкусни и ароматни са лагман и шурпа- супа с фиде и картофи, агнешко, свежи треви и плодове.
На пара се приготвя мантъ с месо или тиква. В Узбекистан има разнообразие от "лепешки" - това е хляб, който пекат в специална печка, направена от глина.
Всеки знае, че никое хапване не минава без десерт. В тази държава не се прави изключение. Десертите се поставят на масата, преди да се сервират основните ястия, заедно с чай- това е основната напитка там. Сред сладките са сушени кайсии, стафиди, ядки, халва, баклава, мед, а през пролетта на масата непременно ще има сумак - вкусно и здравословно ястие, приготвено от покълнала пшеница.
Основните месни ястия се характеризират с подготовката на пържена, висококалорична храна, широко се използва памуково масло, агнешко масло, подправки и билки.
Специални професионални умения се изискват при подготовката на голям пилаф с десетки и стотици килограми ориз. Мантъ се правят с ръце, популярната пролетна супа sumalak се подготвя за бавен огън повече от 10 часа. Подготвителният етап за покълването на пшеницата може да отнеме няколко дни.
В днешно време, съвременните газови и електрически печки, кухненски уреди и прибори широко се използват за приготвянето на много от ястията в узбекистанската кухня. Въпреки това традиционните методи за готвене все още са популярни.
Задължителният елемент на кухненските прибори е котлето. Чугунен котел със сферична форма тандир- глинена пещ. Навсякъде можете да видите в Узбекистан и е почти задължителен елемент, особено в селската кухня. Традиционната посуда, където се сервира пилаф и други се състои от лагуна- голяма плоска чиния.
В узбекистанската кухня има много видими разлики между регионите. На север основните ястия са пилаф, чинийки от тесто. В южната част на страната се предпочита многокомпонетно ястие от зеленчуци и ориз.
В долината Фергана се приготвя по-тъмен и печен пилаф, в Ташкент- по-лек и светъл. В узбекистанските семейства се смята, че готвенето е мъжество и затова често мъжете поемат кулинарните отговорности. Подготовката за голям пилаф в котел за сто и повече килограма ориз е дело на мъжете.
За европейците е невъзможно да се насладят пълноценно на узебикастанската кухня. Тук е прието да се яде бавно, дълго и с вкус. Дългата поредица от ястия удивлява неподготвеното въображение на тези, които са свикнали да правят диети. За всяко хранене се приготвят по 10 ястия- това е обичайното гостоприемство в Узбекистан.
Коментари