Ако някой някога предизвика спор какъв да бъде знакът за националната ни идентичност в кулинарно отношение, то Шопската салата би била лидер. Тя няма опоненти, когато става дума за безспорните ѝ вкусови качества и за изключителната ѝ адаптивност към друг национален символ - ракията.
Почти невероятно тогава звучи, че този неизменен елемент от менюто на всяка уважаваща своите клиенти кръчма е едва някъде на 60 години. Не е възможно, бихте казали, вероятно и това е опит да се изопачи историята.
Но е истина. Салата, в това число и Шопска, няма нито в кулинарната ни история, нито във фолклора, нито в литературата ни. Най-популярните имена от класическите ни текстове - Хаджи Генчо, чорбаджи Марко, Варлаам Копринарката, нито похапват, нито споменават да са пробвали шопска салата.
А тя е нещо като обработения фолклор - толкова добре е измислена и пипната, че не можеш да ѝ дадеш годините.
За първи път рецепта с продуктите за Шопската салата се появява през 50-те години на ХХ век в кулинарен сборник под редакцията на именитата Пенка Чолчева. Не е именувана все още като Шопска, но комбинацията от домат, краставица, печена или сурова чушка и лук е вече оповестена.
Истински кулинарен разцвет салатата изживява през 70-те години, когато убедително успява да се наложи като един от символите на националната кухня. Успехът се дължи на семплата и много близка до хранителните навици на българите комбинация.
И действително - изглежда така, все едно е била приготвяна от незапомнени времена като непоклатима част от традициите. Дали цветовете на зеленчуците търсят символиката на националното знаме, или това е допълнителен ефект от сполучливата комбинация - решете сами.
Коментари